|
Тема |
Част САМопризнания ІІ [re: Aнreл] |
|
Автор |
Aнreл () |
|
Публикувано | 12.05.03 18:07 |
|
|
чудя се дали мога да спра.
"тихо" да я хвана за ръката, да събираме звезди във шепите си и да се държим един за друг душа със душа. Да я понеса яхнала ме на раменете ми, крещяща като малко дете, искаща сладолед или пуканки, да се возим на въртележките в парка, да крещим и да се въргаляме в тревата....
не знам дали мога да спра.
любовта.
обичам захарен памук...да я намацам...или тя мен...
тихата вечер в която морският бриз бавно и сигурно навява любовта в сърцата ни...тогава когато песъчинките по плажа блестят на слънцето като диаманти...тогава когато във водата виждам лицето й...
не мога да спра.
понякога обичам. понякога обичам безразсъдно. тогава когато ме няма. когато съм спрял. във времето и пространствто.
когато ми мирише на прясно изпържена риба и се разхождам по шорти някъде из някоя вила. или когато пържим лятно време картофи.
обичам. обичам да живея.
да усещам палещите лъчи по голия ми гръб....да се пека чисто гол на плажа. да нямам задръжки, да нямам граници. Да бъда Аз. Когато залезът се отразява във душата ми.
Ти си там. знам. Там където има само светлина. Бавно открехвам вратата....Светлина...Изпълва ме светлина.
Няма значение. Какво ти пука. От кого. Защо.
Прегръщам те, бавно и силно....и нежно...прегъщам те във нощта на ефирната любов, когато всички мигове се сливат във вечност...и единствения свидетел на любовта е съществуването.
обичам те
всичко е такова каквото еРедактирано от Aнreл на 12.05.03 18:07.
|
| |
|
|
|