понякога ме уморяваш....
много.
понякога. щото не мога да те оставя....
понякога когато имам нужда от меко рамо ми слагаш камък.
понякога. когато приемаш споделеното за съдене.
когато.
когато имам нужда от тишина а шумиш.
и твърдиш че ме разбираш.
понякога.
както всяка фибра на тялото ми иска своето си.
и сега пак ще тръгнеш да рипаш и да бягаш.
да сипеш пепел върху главата си.
не усещаш ли. че понякога просто нищо не е нужно.
що не спреш да се стягаш.
що не си починеш.
да си фантазираш.
знаеш че те обичам.
че те има в мен.
ама. явно си лицето.
вятъра във водите наречени вълни.
спри за да не ти е трудно.
не знам дали ще ти е лесно но няма да ти е трудно.
просто спри.
и със знаенето спри.
можеш ли да не се стягаш, сърдиш, натъжаваш, притесняваш или каквото и да е там само защото съм откровен?
нали.
обичам те

Редактирано от Aнreл на 12.05.03 18:13.