Преди година бях публикувала едно стихотворение.. Току-що получих отговор.
Смешно е, нали няма се тръшкате от гняв??
ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ
За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога слаба,
кога съм трезва, кога - пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам "мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня Иван - от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
Внимавайте, като преглъщате.
Маргарита Петкова
……………………….
УТОЧНЕНИЕ ОТ РЕДАКЦИЯТА
Поясяваме на разните драги читатели,
Че след ТОЧНО около година
При нас нахлуха двама –трима
И не пожелаха никак те
ПЛАТЕНО СЪОБЩЕНИЕ,
А държаха някак на
БЕЗПЛАТНО ВОЛЕИЗЯВЛЕНИЕ
А вие вече видяхте ли вашата работа?
Или още преживяте жлъчно,
Дорде подреждате масата,
Че на сухо да се плюва явно е мъчно...
Миряса ли родата ви скръбна,
Че у Петрич отиде ми вилата,
А у Варна и къщата...
То поне да беше вътре и тъщата.....
Понеже Иван се спомина – да Оня Иван,
А инак си бяхме двамина
Остави на мене цялата работа – мансардата, гардероба
И Маргарита Петкова.
Сега само на мене се пада тежката смяна
Да я гледам ту пияна, ту тъжна
А друг път ухилена, засмяна-заляна
Да еба аз нейната мама.
Целува ме там у сумраците,
Вечер вирва си краците
Сабахлян и пърхам със мигли, подпрян на нейното ласкаво рамо,
Че инак не можела от леглото да стане.
Знам и наизуст вече очите,
Кафето и бучките захар,дните, нощите – усмивките тоже.
Кой и дните вгорчава или пък кой с усмивка ранява.
Иванееее, на кой ма остави Иване
П.п:И докат са дивите на тая словесна магия,
Аз лежерно и бавно си бия чекия
А преглъщайте ся де
Маргарит Петков
Редактирано от chavdar4e на 13.06.12 04:17.
|