Там ред няма.
Мир и покой на душата му.


. .

Оттук нататък само ще мирише
на развалени зъби и на манджа
и сенки с болнични халати
ще гризят ноктите си.

Луната ще е бабичка капризна
и лигите й ще цъфтят по тротоара -
като гъсеници и фасове.

Оттук нататък всичките ще сме еднакви -
големи некролози с плът и кръв,
с обувки и със анцузи,
перверзно - иронично кашлящи.

Оттук нататък - нещо трябва да се случи!
Оттук нататък - някой трябва да свали небето!
Иначе...!?

ЩЕ се разкъсаме между ръцете и краката си
между жените и жените си
между смъртта и другото
/ох, как се казваше/
и ще се събудим в някой сън
ужасно неподготвени.

авт.Елин Рахнев