Аз съм живото копие на прабаба ми, единствена от всичките й правнуци.

Как няма да имам очи за нея....казват, че съм същата и като характер, и като външност.
Тя е устискала на две войни, отгледала е двама сина, една дъщеря, внуци и правнуци и се е дала едва когато прадядо ми почина в съня си.

Бяха се приготвили, един сандък с дрехи за погребение, и се бяха разбрали кой какво да прави...и тя после не искаше да гледа света....само лежеше и не говореше....не мина и година и почина и тя, дребна....слаба....казаха, че тежала 42 кг в деня на смъртта си.

Само дух, само воля, само едно желание за живот я е крепяло...като се огледам, за мен е същото.

Тя е имала прадядо ми.
Това е бил за нея брака по сметка...уж де. Преди това е имала брак по любов...уж де. Е....после се оказало друго.