Да,аз познавам такива - моите баба и дядо.Дядо почина преди година на 92г.
От това,което баба ми е разказвала и от моите спомени докато растях покрай тях си мисля,че те точно се обичаха - не съжителство,а обич.Нещо,като двете половини на едно цяло.И те са имали проблеми,като всички хора но са оцеляли - любовта им е оцеляла.
Не знам как става така.Сигурна съм,че няма общовалидна рецепта.

Това,което искам да ти кажа е,че щом на някой му се е случило,значи е възможно да се случи и на друг - може би и на теб

Не ставай циничен,защото тогава и да срещнеш "истинската",няма да я познаеш.