Донякъде си прав и донякъде не си...

Всичко, което пишеш е вярно, за "разделението на труда" за нивата" и т.н. Има логика и има рационален момент...

В живота, обаче, както знаеш, нищо не е толкова подредено, толкова детерминирано, толкова ясно и еднозначно... така, че формалната логика никога не е и не може да бъде единствено вярната и ефективната...

Клубът бил в графата 'Професионални", казваш... Вярно, но за мен това разделение в клубовете на Дир-а е чисто условно. Значи, ако спазването на това условие е "напълно" задължително, то това жнямаше да бъдат отворени клубове по интереси, а щяха да са затворени, заключени, със специален режим и нива на достъп, дори, ако трябва платени, каквито има немалко в нета.

Така, че, колкото и пишещите тук, както и модераторите, както и администраторите на самия дир-а по подразбиране да си мислят, че допустимата степен на професионализъм, е ясна и преясна за всички, то явно че има достатъчно "ирационални" индивиди, които не схващат и не правят тази очевадна за някои разлика...

В този ред на мисли, аз пък смятам, че абсолютно имам право на достъп, точно според достатъчно толерантните правила в клубовете на дир-а...

Как ще му отговорят, а той как ще репликира, това е вече друга работа. Добрия тон верно, че има значение, но разбирането на т.н. метаезик, освен че зависи от манталита, зависи още и от особеностите и маниера на пишещите. (Ако не знаеш, какво е метаезик, питай, както аз питам, когато нещо не знам).

Ако, още веднъж, този път вснимателно се зачетеш в всичко, което съм изписала и поне малко промениш ракурса, от който гледаш и съдиш за нещата, т.е. за малко слезеш от твойта си камбанария и ги погледнеш от чуждата, няма начин да не видиш, че рафиниранирания ти и добре прикрит намек, по отношение на моя манталитет, коренно ще промени светлината, в която разглеждаш нещата. Никъде, не съм засегнала пряко някого, който е бил учтив с мен. Напротив, самоиронизирала съм изключително себе си, с ясното и безкомпромисно съзнание, какво представлявам в очите на тукашните "специалист". Това, че имам по-специфичен, остър и колоритен начин на изразяване, още не значи, че съм прекрачила границата на допустимия манталитет...

И, независимо какъв професионалист и от какво ниво си, не трябва да забравяш, че преди всичко си човек и че разпарчетосването на общественото пространство на професионални отрязъци е само условно и относително, т.е. идеално. И че професионалният език е функция на обикновения човешки разговорен и правопропорционален на реалността език, а не обратното.

Явно, всеки професионалист от високо ниво, като иска, може да се съобрази с горното, така, както ти си го направил с поста си.

КАК да се пита е наистина много важен въпрос. Но, по него съм казала какво мисля в някои от другите постове, за това няма пак да се задълбавам. Същата доза условност има и в него. Знаеш ли, какво са установили психотерапевтите, бизнесконсултантите и всякакви други консултанти по управление на човешките ресурси и персонала. Че правилното формулиране на въпроса, респективно проблема в едно кратко изречение, съдържа наполовина отговора. И точно това същевременно е най-трудно за постигане и на формулирането му, в екипите за решаване на проблеми, този етап заема повече от половината време.

Това е. Разбирам твоята гледна точка. Но разбирам и своята. Не са чак толкова взаимноизключващи се, че да нямат общо поле за разбиране.