Тази тема се "раздвои" сериозно, имайки предвид другата нейна "нишка" в клуб Linux. Все пак:

Изискването за reverse DNS resolving НЯМА ДА ти попречи да изпращаш служебна кореспонденция от вкъщи със служебния си email адрес, стига SMTP сървъра на ISP-то да има валиден reverse DNS запис за собственият си IP адрес.

Би ти попречило именно проверката, която бе предложена първоначално.

Пример: ти си a@а.com, и изпращаш поща на b@b.com. SMTP сървърът в офиса ти има IP 1.2.3.4 и reverse DNS запис 1.2.3.4 -> smtp.a.com; ISP-то, което ползваш за интернет вкъщи, ти предлага услугата SMTP relay, и неговия SMTP сървър има IP адрес 5.6.7.8 и reverse DNS запис 5.6.7.8 -> smtp.isp.com

Когато ограничението е наличието на reverse DNS запис за SMTP сървърите, и в двата случая (на работа и вкъщи) пощата ти ще бъде изпратена безпроблемно.

Когато ограничението е, обаче, "изходящия" SMTP сървър да е от същия домейн, или дори да е MX за същия домейн, от който е sender email адреса, във случая "вкъщи" ще удариш на камък.

Идеята, която се крие зад изискването за reverse DNS запис за outbound SMTP сървърите, е, че 1) наистина е известно чие "притежание" е IP адреса; и 2) при наличие на проблем (изпращане на spam, например), знаеш на кого да се оплачеш -- на притежателя на домейна, към който принадлежи outbound (изпращащия) SMTP сървър.


RTFM!
--sdg