И е така и не е съвсем така.
По принцип си напълно прав. Но защо тогава тези елементарни пазарни механизми които ти описваш не водят до изравняване на заплатите до тези в западноевропейските страни или щатите например?
В крайна сметка ако работодателят може да продаде стоката си на международния пазар, значи ще има приходи като на своите конкуренти по света и би трябвало да може да плаща на своите служители адекватно на това нали? Да ама не. Защото в България няма истински пазар за нищо. То е нещо като подобие на пазар, но не съвсем. Един процесор на Интел, или телевизор Сони си струва тук толкова колкото и другаде по света, или поне приблизително, от същия порядък е цената. Значи пазарът на стоките е приблизително изравнен със световния пазар. Това не може да се отрече защото фактите могат да се проверят.
Защо тогава питам аз пазарът на работна сила е нещо фалшив?
Според мен причините са много, не съм сигурен, че мога да дам точен и ясен отговор. От една страна държавата с данъците си притиска както работника, така и работодателя, като съсипва дребния и среден бизнес. С това автоматично работодателят остава в неравностойна позиция спрямо световните си конкуренти. Връзките далеч не са изчезнали както някои тук твърдят, защото далеч не всеки частен собственик в България му пука дали се върши работа, и ако да - дали е качествено, дали клиентът е доволен. Например ако е монополист, или пере пари. Или ако просто пазарът и печалбата са му осигурени по някакъв начин. Корупцията на държавните чиновници, особено на митничарите могат да съсипят всеки добросъвестен и честен вносител или износител на нещо. Некомпетентността шири масово и то именно най-често при работодателите. Нека тук да кажат колегите колко от тях имат началници които разбират в какво се състои работата им и съответно могат да ги преценят доколко са компетентни и добри в работата си.
Друг фактор е именно това, че като има повече предлагане, цената пада. Т.е. в България живеят определен брой хора. Те се предлагат, защото трябва да живеят. Получава се много по-силно предлагане отколкото търсене. На хората им е ясно, че те като не се съгласят на малко пари, друг ще се намери, който да се съгласи. Това не е като дали да си купиш нещо марково или да предпочетеш по-евтиното менте от близкия пазар. Не можеш да си позволиш дълго време да чакаш да си намериш подходяща и добре платена работа, защото трябва всеки ден да ядеш и да си плащаш разноските. Работодателите са разбрали това, и че колкото и да натискат, българинът все ще търпи и ще си трае и ще си наляга парцалите. Защо да му плаща 500 лева като може да плаща и само 300?
Извинявам се за оф топика, знам че звуча като уводна статия на вестник, но не можах да се въздържа, в края на краищата това е животът за всички нас, и затова работим - за едната заплата.