Така е. Но е вярно и обратното - ако някой не може да продаде труда си на желаната цена то в крайна сметка вероятно ще му се наложи да преосмисли исканото възнаграждение.
Работодателя и работника имат интереси. Целта обикновено е с цената на взаимни приемливи компромиси да се намери пресечената им точка. Ако това не се случва губят и двамата. Вярно е, че всеки иска да яде и често това води до спадане на цената на труда. На това нещо му се казва стандарт на живот. В България той е нисък и поради това има много хора, готови да работят за по-малко пари. Но от друга страна продукта, произвеждан от работодателя е поставен в същите условия - винаги има някой готов да го продаде на по-ниска цена. Механизма се саморегулира. Да - вероятно не си доволен, че живееш в страна с нисък стандарт, но това не променя факта. Както казваш всеки има избор - ако не ти харесва тук имаш избор да опиташ на друго място. Не го казвам с лошо чувство. Просто позата на страничен наблюдател, които застава леко встрани и отгоре и казва "Аз няма да работя за по-малко от 1500 лева на месец" е ефектна, но не е продуктивна, защото не се вписва в обстановката. Същото важи и за предприемач, който казва "Няма да плащам повече от 300 лева за системен администратор". И двете тези могат да бъдат защитавани, но това, че ще намеря формални заргументи в тяхна подкрепа няма да промени състоянието на пазара и въпреки желанията, усещанията и мирогледа си и работника и предприемача в крайна сметка са принудени да се съобразяват с пазара на работната ръка - разбирай да предлагат и купуват труд на пазарна цена.