Близо си до истината, но не си се изразила съвсем точно. Човек не може да бъде "Бог на себе си". Но може да стигне до разбирането, че сам е Бог, или по-точно казано - че сам е частица от Бога, частица от великата мистерия на съществуването. И като такава е свързан с всичко останало. Когато стигне до това разбиране - знае, че е отговорен за съдбата си. По простата причина, че сам я е сътворил - такава, каквато е. Нещо повече - отговорен е в някаква степен и за съдбата на всички останали. С мислите си, чувствата си, с действията си- които са форма на енергия, която тече във всяко едно нещо, което съществува- човек би могъл да направи този свят, който е и негов - малко по-добър, или малко по-лош. Въпрос на личен избор. .....И на зрелост.