..................................................................................................................................

Когато Лудостта преброила 999.999 Любовта все още си търсила своето местенце, където да се скрие, но и било трудно защото всичко вече било заето, всичко и изключение на ... един букет с рози- тя бързо скокнала към него и се покрила измежду листенцата на розите.

-1 000 000 преброила Лудостта у започнала да търси.

Първо намерила Мързелът, на три крачки от мястото на което броила, зад първият камък, После чула спора на Вярата с тоз на небето, за Теология били спорели ;) Страстта и Копнежът вибрирали в гърлото на Вулкана, хванала
Ревността - била се разсеяла за момент и излязла от сянката на Триумфа, Егоизмът сам се показал,(бил се оказал в кошер). От много търсене изжадняла, приближила до езерото и Хубостта там видяла.А със Съмнението било още по лесно, то не могло да си намери местенце- зад лявото ли зад дясното ли дръвче е по- скришом.

И така ...един по един, всички открила... Талантът, зад високата свежа трева, Страхът - в дървото, лъжата зад Дъгата, ( не май беше на дъното на морето) и дори Забравата...която забравила, че играе...

Само Любовта не могла да открие...

лудостта търсила Любовта на всякъде... зад всяко дърво, зад всяка тревичка, зад всеки лъч, из всеки полъх на вятъра...но не могла да я открие, обезнадеждена -почти пред отказване, видяла букета с рози, позасмяла се и го хванала здраво -да го по разтърси... чул се вик...
Бодлите на розите,на Любовта изболи очите- Лудостта - безкрайно натъжена и изпълнена с вина, обещала че до самият край че съпътства Любовта ....

И от тогава те двете вървят ръка за ръка;)))


Egal wie sehr ich mich kuemmere, manche Menschen kuemmert es nicht!