а пък ние на съответня ден на будителите, всъщност бяхме на малка екскурзийка, организирана на бързо. в едно китно селце на близо, с уникална архитектура, красиви крепости и малки калдъръмени улички, на брега на рейн. разходката си беше супер така или иначе, но се оказа и посъбран житейски опит- точно там където не го бяхме очаквали. вървим си по една улица, и изведнъж на прага на една къща излиза възрастен човек за да ни поздрави, да попита дали имаме нужда от помощ за посоката и такива неща- Алфред, имаше уникални очи...та...викаме си ние на акъла- поредния досаден пенсионер без работа- да, ама не...завързахме разговор и се оказа че е точно от онези хора които е прекрасно че си успял да познаваш- за половин час ни преподаде повече за живота и мисленето на хората, от колкото всички уонаби и не чак толкова учители и "будители" до сега. и се замислих...(да, какво събитие) за много неща- първо беше точно онова- човекът нямаше стражи- нямаше и нужда от тях- щото хората го пазеха, съдбата му ако щете- за благодарност. страхотен човек, който за всичките си 80 години не се беше отказал от нито един принцип, от нито една мечта, и на пук на всичко което му се беше случвало, живееше щастливо струва ми се- събирайки колкото може познание за света и хората- и предавайки го на татък. ето това Е учител за мен- не просто преподавател, не такъв с назначение, с професия да учи- а с такова признание- и самия факт че все още съществуваше изобщо- беше също вид урок...а такива хора...нямат нужда да се пазят- тях света ги пази, защото са съкровища :) само ако бяха повече...то тогава- нали знаете- колкото повече, толкова повече :)

Have you said all your goodbyes?