Отбелязвам един впечатляващ юбилей и очаквам някакъв дори сподавен жест на подкрепа, а вместо това ти отново си първа писта да омаловажаваш 2-годишните ми усилия (и то точно ден след като Дира ми ограби 4-годишен труд).
Благодарен съм ти! Само се чудя този път какво ще ти е оправданието пред съвестта? Каква велика алтруистична цел ще залегне в дъното на цялата работа?

Карай. После си троши главата защо си отвън и винаги ще си останеш там.