е живота е на лице- а нещата, които имаш си ги псуваш по дифолт- все пак още не си ги забгубил- няма начин как да започнат да ти липсват :)

ами не е песимистично по ред причини- първата- ще ти се изясни когато започнеш да четеш Прaтчет- Смърт там си е най- готиният и сладък герой евър- от тогава на сам си го обичам много :)
да не говорим че е достоен партньор за разговори- с пълна сигурност ще са интересни.
а иначе- не знам, за мен разходки по ръба са се превърнали в моя начин да оценя живота- когато си на косъм да минеш от другата страна- и ти се струва три пъти по- сладък.

даже се сещам едно цитатче от един филм който трябва да гледам тези дни-


"Tom Tom: Wow, after I jumped it occurred to me life is perfect, life is the best, full of magic, beauty, opportunity... and television... and surprises, lots of surprises, yeah. And then there's the best stuff of course, better than anything anyone ever made up, 'cause it's real... "

Gone with the wind.