На тази хипотеза вече отговорих, защото повтаряш една друга реплика. Е, признавам, че преигравах по отношение на озлоблението. Може би по-правилно е то да се замени с едно категорично отрицание. Злобата е една емоционална реакция, която по правило (от по-висш порядък) не би трябвало да съществува. Но когато не става въпрос за емоционална реакция, а за принципна позиция, трябва това да може да се изрази по начин, който да може да се разбере от всички. Ако някой например те обере или те пребие, едва ли ще изпитваш голяма любов към него, освен ако не си не знам кой. Ако той го прави всеки ден, това не отслабва нещата, нали? Ако освен, че го прави, се и гаври с теб, и освен това го прави в продължение на 10 години? Е, това се е случило по един или друг начин с повечето от нас, макар че не всеки си дава сметка.

Съгласен съм с твоята сигнатура "Be careful what you wish for cause it may come true! ". "Обективът" никога не е искал да се случи нещо лошо на някого. Това, което той изрази беше, че той няма да направи нищо, за да предотврати това, което без друго би се случило на някои хора, по тяхна вина. Нямат се предвид всички хора, а само определени. Сега на някои от тях в действителност се помага по един или друг начин, без те ни най-малко да го заслужават. Утре може би ще се съжалява за това. Но всичко е компромис, тези действия също, защото се прави съзнателно. Важното е да се знае какво се прави. Това беше и целта на моя постинг - да осъзнаем какво правим. Ти сам казваш, че всички са роби, засега. Това е вярно. Това е един вид наказание, за грешките на тези хора в миналото. Не може те да бъдат освобождавани от него без основание, защото те ще продължат в същия дух. Те трябва да си "изсърбат това, което са си надробили" докрай. Естествено това практически няма как да стане, защото не можем да разделим хората отново. Излиза, че правим компромис с това, че на практика подаряваме свобода на някои, на които това не се полага. Ние трябва да сме наясно с този компромис, най-малкото защото "обектите" на този подарък няма да са наясно с него, а все някой трябва да е (наясно)!

Така, както сме наясно, че Европа прави един много значителен компромис с България изобщо!

Ние знаем, че не сме заслужили това, което получаваме. Макар че по този въпрос могат да съществуват много спорове. Тъй като, обаче, не Европа се натиска да идва в България, а е точно обратното, значи тя е тази, която решава дали да ни пусне или не. Тя смята, че е много рано да ни пусне. Ние обаче сме много настоятелни. Изваждаме заслуги оттук-оттам. И се стига до компромис. Не се знае дали някога Европа ще може да отчете загубите си от този компромис, защото все пак ние сме незначителни като дял спрямо цяла Европа. Европа със сигурност ще загуби краткосрочно. Въпросът е дали от тази политика ще има полза в дългосрочен план.

Ще видим.