Ние не топим никого в блатото му. Той си е там и без нас. Ние също сме били там, но да кажем, че поради някакви причини сме успели да се измъкнем. Ние смятаме, че това не е случайно, а е плод на нашите усилия (които често са нечовешки, поради, да кажем, дълбочината на блатото). Другия обаче не е положил усилията, които ние сме били принудени да положим. Той дори не ги разбира. Ние смятаме, че той не е заслужил нещо друго, освен това, с което разполага. Ние не му отнемаме неговото. Ние работим за себе си и искаме резултатите за себе си. Аспект 2 - той ни е пречел и ни е дърпал в блатото надолу през цялото време. Ние сме преодолявали и неговата съпротива и в резултат на това ни е било два пъти по-тежко. Следствие - той има още по-малки шансове и заслуги да получи това, което ние сме постигнали. "Той" в случая е и неблагодарник. Ако ние му дадем това, което не заслужава, той нито ще го оцени, нито ще благодари, ще ти намери кусури, ще те изкара виновен за всичко, което си направил, ще се изгаври с него.

Това не важи за всички хора, но аз изброих по-горе в темата "КОИ СА ТЕ?" кои са те. Към тях бих добавил и некадърниците. Те може да не са виновни, че са такива, но това са естествените закони на джунглата и природата. Тези закони не ни харесват, но не можем да ги променим. Правейки нашите опити в друга посока ние не променяме самите закони, а само видоизменяме техните следствия противоестествено. Ной как е постъпил според информацията, която има по този въпрос и какво е станало с всички останали? Той единствен е бачкал the right way докато другите какво са правили през това време? Според законите на капитализма ако ти можеш да построиш, да кажем, нещо като "моста на спасението", ти си в правото си да застанеш от двете му страни и да събираш пътна такса, нали? А колко ще е тази такса? А когато другите не могат да я платят? В правото ли си ти да решаваш кой ще мине по твоя мост или не?
Малко сложни въпроси, нали?