|
|
| Тема |
 Търся очен лекар! |
|
| Автор |
lisy (умница) |
|
| Публикувано | 30.08.02 10:42 |
|
|
|
Забелязвате ли хората, с които се разминавате всяка сутрин по пътя за работа? Заглеждате ли се в лицата им, в изражението им? Задавате ли си върпоси, свързани с това? Опитвате ли се да отгатнете настроението им? Аз го правя и то отдавна. Не знам защо, но ми е интересно, пък и времето минава по-бързо, пътят изглежда по-кратък, когато съзнанието ти е ангажирано с нещо.
Напоследък обаче това ми сутрешно занимание е сериозно възпрепядствано, тъй като се налага да пренасоча мислите си в друга посока. Един път ще е, за да избегна сблъсъка с насрещно движещ се мъж, който за нищо на света не би се поместил с половин крачка, за да стори път на дама. Друг път, за да се спася от връхлитащ върху мен колоездач, толкова самоуверен от височината на превозното си средство, та чак едва ли не внушава вина, че се движиш по тротоара. Трети път - за да се концентрирам изцяло над запазването на равновесие, защото току-що съм била принудена да застана само на левия си крак. В противен случай рискувах да понеса върху десния всичките 100 кила на пръхтяща лелка, която дори и да се разхождаше по Санктпетербургски булевард, пак щеше да намери кого да настъпи.
Е, все още понякога успявам да погледна някого в лицето...като например в случая, в който се извърнах рязко и нервно изгледах в упор този, който така се беше залепил за гърба ми, та чак усещах дъха му във врата си.
......
Та си мисля, че май вече нямам желание да изучавам хората. Не ми харесват. Очите ми не виждат друго, освен една озлобена, озверяла и освирепяла тълпа с нагли погледи.
Явно АЗ имам проблем със зрението....
| |
| |
| 
|
|
