|
|
| Тема |
 Стара, но за старта |
|
| Автор |
Tънra Mънra (мъжкар) |
|
| Публикувано | 26.08.02 17:07 |
|
|
|
Двутактовият яростно ръмжеше по накълцаният второкласен път. РейБаните ми бяха са вкопчили в очните ямки и стискаха клепачите ми да не се затворят. Слаломът между дупките започна да определя сила, с която стисках ръкохватките, в посоката рейтинга на премиера за последните 3 месеца. В първият момента не обърнах внимание на приближаващата сянка, хвърляна от 3 тонният GMC, но с течение на времето и скъсяване на отсечката под напора на скоростта нещата претърпяха обрат. Две изключителни бедра надничаха изпод капака и ми дадоха къси, отревисти сигнали да спра. Юзърката, която със сигурност си бе купила джипа със спестявания от лишения (предвид стройната фигура), нервно ръчкаше пръчката за маслото при въздушният филтър и без очевиден яд в гласът споменаваше нечия близка роднина.
- Да помогна? - любезно, с глас на Баш Майстора от едноименният сериал, предложих аз.
- Благодаря Ви! - гласът бързо свали очилата от носа ми и започна да катери стръмнина някъде по западното ми крило. - Карах доста внимателно и изведнъж нещо препука и колата спря.
- Ясно! - казах невъзмутимо, като млад комбайнер пред добруджанска нива. Нищо обаче не ми беше ясно, а и гледката от 500 кг. двигател 6000 кубика лекинко ми се зави свят. - Сигурно сте го претоварила, често се случва при новите двигатели - все още й говорих на Вие от куртоазия.
- Но колата е на 6 години - учудване преля от някъде.
- Те така са новите, 10 години и все нови стоят. - Поне така каза оня дето ми предаде Нисана преди години.
- Трябва да се направи ресърч на положението с интеграторска мисъл, и ако не постигнем напредък да преминем към девелопмент. - това вече бях самият аз.
- Анализирайки обстоятелствата породили това положение, единственият възможен извод, до който успях да стигна е проблем в компютърната система.
Паднах. Гравитацията е навик, от който е трудно можеш да се откажеш и особено често проявяващ се в неподходящи ситуации.
- Вижте какво, няма какво да стоим тук. Ако е от компютърната система, едва ли ще бъде по силите ни да се справим сами. Предлагам Ви, да се обадим на пътна помощ и да Ви издърпа до някой сервиз.
- А Вие знаете ли номера? И моля Ви, хайде да си говорим на ти, Аз съм....
- Приятно ми е. - по-тривиално не бих го казал, но за сега предпочитах да стоя прав.
Звъннах. След около 10 минути някакъв чичко, зализан като тракторист пред заплата, седеше точно срещу ми и пуфтеше, оглеждайки съвсем открито момичето до мен. Тя ме хвана под ръка, на което аз не се противопоставих по различни съображения. Очевидно бе, че така е по-удобно и за двама ни, само трудно ще обясня 1000 кубика облегнати до офроуда. После... абе после не е ваша работа... Важното е да си помагаме на път, да посеем дивите семена, а на другият ден да се молим за лоша реколта.
п.с. трябва да се отбележи факта, че стилът също се поизноси..
Редактирано от Tънra Mънra на 26.08.02 17:35.
| |
| |
| 
|
|
