|
Скъпи приятели,пише ви един млад човек на 30 години.Много работи се изписаха за това че паднаха визите.Това от самосебе си породи много надежди.Но нека видим реално основателни ли са тези изблици на възторг?Според мен не са.Вярно е че в България в момента има много проблеми-безработица,пустош в провинцията,липца на всякакъв вид производство(освен търговия разбира се)и т.н.Аз съм грък,който съм следвал преди години в България.Видях и соцрежима и новия режим.Вярно че тогава хората имаха по-висок жизнен стандарт(за да не бъда погрешно разбран имам предвид аналогията между цени и заплати плюс безплатните грижи,които осигуряваше държавата-безплатен лекар,евтин транспорт,почивка на море във ведомствена станция за 15лв за 15дни-невероятно-лично аз съм бил на такава почивка встанцията на МНЗ в Китен,поканен от мой приятел осигурил карта чччрез майка си).Вярно е също така,че имаше и куп незсправедливости-липса на хранителни продукти(не винаги но често и най-вече качествени неща,като например луканки,не-сезонни зеленчуци,качествени питиета и др.),хубави дрехи т.н.Също така се чакаше по 12 години за да си купиш една лада имного и много други негативни неща.Сега разбира се тези неща ги няма,но от друга страна повечето хора нямат пари и едвам свързват двата края-какво да платят по-напред сметките за парно ли,да облечат децата си ли или какво.Пък за културни мероприятия въобще да не говорим-кино,театър и тн.И въпреки всичко това е реалността.Това е пазарната икономика.Оня-наистина-хубав живот(според мен разбира се)не се базираше на здрави основи.И след този предговор се питам какви са мислите и надеждите на един млад отчаян човек в България?Единственото,което си мисли е как да отиде на работа в чужбина иако може да не се върне.Но нека видим това дали е осъществимо.Специално за Шенген аз смятам че е невъзможно.Даже и да успееш да отидеш изапочнеш някаква работа ще те съпътства постоянно някакъв страх да не те хванат-остави че повечето работодатели не биха те взели защото и тях ги е страх от санкции от страна на държавата и т.н.Да не говорим за въпроса,че винаги ще бъдеш втора категория човек.Винаги ще бъде предпочитан местният.Всичко гореизложено важи за Шенгенските страни.То не важи за САЩ,Канада,Австралия,Нова Зенландия,ЮАР и др.И ще обясня веднага защо.Защото първите страни са горе-долу монолитни страни-т.е. държави-нации,които въпреки емиграцията винаги ще имат една господстваща нация-първичната и там емигрантите трудно ще се сместят.Докато при вторите,адаптацията е въпрос на време.Това са страни,създадени от емигранти(било от безизходицата в Европа тогава,било отавантюризъм и др.)и единственото нещо,което ги свързва помежду им това е стремежът към успеха,повечето печалба или заплата,лично щастие и т.н.Това е тъй нареченото консуматорско общество-то не се базира на никакви ценности,защото няма такива.Няма нито история,нито кой знае каква култура(погледнете американското кино-от100 филма 10 са шедьоври,а останалите 90 са пълни боклуци-насилие,индивидуализъм,всемогъщество и т.н.)А и вижте как деца на по 10-14години се стрелят в училище.Това за какво говори?Именно за липса на всякакви ценности.Така че скъпи приятели моето мнение е,че за всеки човек по-хубаво място от родината му няма.Е,ако някой наистина е в много затруднено положение би могъл да опита късмета си в чужбина,но винаги със ясната цел някога да се завърне.ВСЕКИ ТРЯБВА ДА ЧАКА СВОЯТА ИТАКА(Константинос Кавафис).Много бих се радвал да видя вашите мнения по горепоставените проблеми.Чао,приятели.
|
бягство от илюзии
