Изкушавам се да ти отговоря, защото виждам че тези въпроси наистина те интересуват. За групирането на страните на мононационални (нации-държави) си много прав. След първоначалния ентусиазъм към отворените Шенгенски врати, ще стане ясно ще в края на краищата става дума да по-лесен туризъм навън а не за по-лесна емиграция (разибирай - избягване от България). Дотук добре. Вярно е и друго, че емиграцията като такава е много по-лесна в емигрантските държави – САЩ / Канада / Нова Зеландия / Австралия / ЮАР (къде по-лесна, къде по-трудна).

Сега за Одисей и за завръщането в Итака – сложна работа. След много перипетии Одисей все пак успял да се върне на бленувания остов и какво намерил… и кой го познал… Така са и завръщанията в България. Истината че всеки от емигрантите си носи някаква България подобна на бленуваната Итака. Често това е България от детските и ученическите години. ЗАВРЪЩАНЕТО не е невзможно но е малко вероятно (написал съм го с големи букви за ралика от завръщанията по отпуски и отскачането за по 2-3 седмици). Особено за българите, които са успели да си намерят мястото навън. Както казва нашият приятел Милан Кундера – носталгията е проблем на първата една, две години, чувството че си чужденец в собствената си страна е проблем на целия ти останал живот.

Преди седем години напуснах България защото беше по-лесно да си намеря работа като лекар в ЮАР отколкото в така наречената родина. Преди два месеца смених ЮАР с Нова Зеландия. И познай за кое място ме мъчи носталгията за ЮАР или за България… позна - за ЮАР. Така че “Итаки” има много. Въпрос на време, а и различните страни се харесват на различни хора. Аз лично много си харесвах ЮАР, но не мигна окото когато трябваше да отида в Нова Зеландия (по-добра заплата и по сигурно бъдеще). В края на крайщата това кълбо е едно голямо село.

А за консумативизма на обществата - съвсем си на грешен път. Всяко общество е консумативно. България сигурно води първенството като мерак, само че има много по-успешни от нея (интересно ми е да чуя на какви ценности се основава българското общество – аз лично никакви други освен материални не съм забелязвал). Само не казвай нещо за “националния идеал”, че ще падна от смях.

Естествено че Hollywood продуцира много буклук, но това е резултат на липсата на идеи които да захранят огромния потенциал на индустрията. А трагедията в онова училище си е просто трагедия.

Та така, не ме разбирай грешно. В никакъв случаи не искам да кажа че Америка е цвете – ако и да съм регистриран като лекар в щатите съм казал “сбогом” на американската мечта преди много години (дори за “Зелена Карта” не си опитвам късмета вече). Малко истерично ми се вижда мястото…

Хаиде чао сега
Твой, Николай