|
|
| Тема |
 Намерих |
|
| Автор | Луд (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 13.11.00 16:47 |
|
|
|
си едни драсканици уж унищожени от мен, авсъщност част от тях живи и непокътнати скрили се в недрата и прикрили се с клончета на една дискета.
Всичко ти влияе, но когато бъдеш прекалено много повлиян, разбираш смисъла и не след дълго правиш откритието. Но след това ти ще бъдеш прекалено близко. И ще последва неизбежното отблъскване. За Псерам това отблъскване щеше да бъде извършено от неговият гняв.
Как можахме да забравим?
-- Забравихме, забравихме-е-е. Забравихме за теб.
Това е вечният път на несъвършеният търсещ съвършеното. Търсещ да се обясни чрез някой друг. Търсещ себе си в съвършеният. Търсещ това, което не притежава у себе си и поради което толкова силно желае. Но толкова много има той да открие там, защото когато ние се изпразваме от съдържание той се пълни с такова и ние се отдалечаваме. Но никой не може да спаси себе си от другите и затова има само един начин, а имено него беше разбрал Псерам. И именно от който трябваше да се отдалечи, защото истината не може да се гледа втренчено. Понеже изпепелява неистината, а той беше препълнен с неистина и надали щеше да остане нещо от него. Затова гняв и отблъскване докато има още какво да спасяваш Псераме, а после на малки количества и лечение. Гняв.
Псерам хвана масата и с невероятна сила я запрати към стената. После започна да крещи.
Търпението се заплаща - си помисли с усмивка на уста Керан и се затича на вън.
Никакво внимание на другите и самовглъбяване. Започна да тича и да троши прозорците, спъна се в завеса и пльосна на пода. Огледа се и изпадна в неистов смях.
--
| |
| |
| 
|
|
