|
Потърсих съответно нов образец и скоро намерих един, който отлично подхождаше на намеренията ми. Германският професор бешe станал много популярен литературен герой в този период. Носеше косите си дълги и, общо взето, беше малко небрежен, но затова пък сърцето му бе от стована, а понякогга и от злато… Най-ценото му притежание беше няккакво куцо куче, ккоето той беше от една жестока улична тълпа; и коггато не говореше на развален английски той галеше кучето.
Но неговата специалност беше да спира подплашени коне и по този начин да спасява жживота на героинята…
Този образ ми се стори така приветлив и спокоен, че реших да го опитам. Аз, разбира се, не можех да бъда немски професор, но можех, както го и направих, да нося косата си дълга…Помъчих се да се сдобия с куцо куче, но не успях. Един едноок търговец…, към когото прибягнах като към последна възможност, предложи да ми окуци едно срещу допълнителни пет шилинга, но аз отхвърлих предложението му. Късно една нощ обаче случаят ме срещна на улицата с някакво гладно и измършавяло, без определена порода псе. Не беше куцо, но изглеждаше доста болнаво. И понеже нямах чувството, че отнемам от някого няккаква особена ценост, примамих го в кщи и взех да го храня. Изглежда обаче, че съм го прехранил. Накрая то така заякна, че не можеше да ми свърши никаква работа. На всичкото отгоре се оказа и с лоши навици, а беше тврде старо, за да го отучвам. И псето стана проклятието на квартала… За разнообразие понякога душеше котки и плашеше децата, като се мушкаше между краката им и скимтеше. Имаше моменти, в които бях готов аз самият да го окуця, стига да можех да го докопам. Нищо не постигнах с това куче, нищо… И това куче наплно провали характера ми – имам пред вид характера, който исках да си създам в онзи период. Как можех да минавам пред хората за младеж със златно сърце, когато ме сварваха насред улицата да замервам с камъни собсвеното си куче?…
Липсата на побягнали коне също ме затрудняваше да се проявя…
Веднъж, само веднъж ми се представи взможност да се упражня в укротителство. И възможноста беше чудесна, защото животното не бягаше бързо. Всъщност съмнявам се дали то самото знаеше, че е побягнало…
|
Празни мисли на един празен човек
