то и аз се усещам вече, че изпушвам, но ... да мълчиш ли, да говориш ли...
помня една истинска случка. много показателна. отчайващо чак

пътувам за Свищов с автобус на Ивкони. зима, сняг навън, студ голям. някакви неземни студове. и ние влизаме в автобуса, точно бяха увеличили цената на билетите, почти двойно.
та, влизаме- младо шофьорче, някъде 24 годишно макс. пуска парното, тръгва автобуса. лека полека се провижда през прозорците, щото бяхме като в бял ковчег преди това- видимост никаква от заледени прозорци.
пътуваме и по едно време, бре, студено стана, прозорците пак побеляха. оглеждам се- всички сме будни, никой не спи, всеки се облякъл и с шапки, ръкавици в автобуса. а пътя е 4 часа, че и отгоре

ставам аз и се отправям към шофьорчето. нашия се перчи нещо, бъбрят с някакво девойче, кикотят се... аз се явявам нарушител на тяхната идилия. казвам му- вие няма ли да пуснете парното. той ми отговаря- пуснато е парното, госпожо. казвам- не, не е пуснато- вижте прозорците, вече 40 минути пътуваме. той пак- пуснато е! аз пак- не е, само под вашия задник е пуснато, на вас да ви е топло. а ние сме на висулки, а и не виждаме къде се движим. тоя видя, че няма да се разбере с мен, а и се уплаши, че ще наскачат и другите пътници - автобусът е пълен. и пусна парното. веднага се усети- след 10 минути положението беше чудесно. оубаче мина се малко време и пак го спря. аз изроптах на глас- абе в тоя автобус със статуи ли пътувам... тишина...никой не стана до края да му зашлеви на това пишлеме два шамара, че се гъбарка с пътниците. а това е 24 годишен пикльо. на такъв да не смееш да му кажеш нещо....но не, тук ще остана да видя този феномен- българинът. такъв абсурд трябва да се изследва и наблюдава.

А хитростта е ума на глупака.

Редактирано от coffeemate на 11.01.16 19:44.