|
|
| Тема |
 Само аз ли съм... |
|
| Автор |
l Shit You Not. (hmmm) |
|
| Публикувано | 28.08.07 14:16 |
|
|
|
напоследък, всеки път като ми кажат нещо ужасно и трагично (давам за пример нещата които са ми казвали - някакъв човек го блъснала кола и някой му стъпил в мозъка (на тва още се хиля, само като се замисля как някой пита "от к'во е т'ва петно?" - "от мозък!", "к'во прави днес?" - "стъпих в мозък"), някакво животинче умряло, някой бил застрелян, етс), въпреки че осъзнавам че това е ужасно (ако е казано по драматичен начин още повече), почвам да се хиля истерично и не мога да спра няколко минути. По принцип знам че няма нищо смешно и ми е гадно, но ме напушва ужасен смях всеки път Само аз ли съм се превърнала в такова хахо или има и други...
Моите другарчета го наричат "Синдрома на Тъпака" ама такова...
Редактирано от l Shit You Not. на 28.08.07 14:17.
| |
| |
| 
|
|
