|
|
|
|
|
Днес изядох един развален домат. Не знаех че е развален преди да го сдъвча и най-отвратителния възможен вкус изпълни устата ми.Беше ужасно. Това толкова ме травматизира че след това на вечеря ме беше страх да ям от доматите и проверявах всеки един чрез опипване.Даже върнах един защото беше подозрително мек. По случая (и заради гореспоменатата травма) написах поема. Съжалявам че е на английски но така ми беше по-лесно да се изразя, а и звучеше по Шекспир(т)ово. Не ме убивайте моля. Та тъй.
Requiem for a Tomato
Where art thou, mine tomato?
Where art thou, with your juice?
I wish I never picked your solid matter
As if I hadn't, it would've tasted better
My fingers touched your tender surface,
I picked you up in one swift move
Then put thou in my open mouth
And bit to have you split in two
I hate you,oh you damn tomato!
Why did you have to be so rotten?
I hate you, stupid vegetable
I'm scarred for life because of you.
I truly hope you understand me
That there is vegetable hell
So burn there, my little cherry tomato
And float in vegetable soup.
I wanna see you plead and scream.
Cry to God.
| |
| |
| 
|
|
Requiem for a tomato
