Обръщам се в частност към теб не да ти натрия носа, да те критикувам или да те обвинявам :) Просто видях нещо в теб. А какво точно съм видял, ще прочетеш сама. Текстът по-долу е от истинския ми дневник. Все пак го "водя" с перспективата някой ден, някой да чете редовете му и да се поучава от тях. Защо не и аз самият...?


ДЕПРЕСИЯ 28.09.2003



Какво трябва да направя, че да се чувствам по-добре? Къде трябва да отида, че да избягам от проблемите? Защо животът ми се изпълни със сивота? Въпросите напират в главата ми, и с тях и болката се загнездва в душата. Опитвам се да я прогоня, но тя се връща отново и отново.
ТОВА Е ДЕПРЕСИЯ!!!

Забравих какво е да си споделяш болките и радостите с приятел, забравих какво е да мечтая.Да! Най-лошото нещо, което може да ми се случи, е да престана да мечтая. Аз не съм такъв!!!
Аз обичам живота, обичам добрите хора, обичам животните, обичам да мечтая, обичам да пея, обичам да се смея...обичам!
Радвам се, когато другите са радостни, радвам се, когато всичко вкъщи е наред, радвам се, когато видя доброта, радвам се, когато помогна на някой и той е доволен, радвам се на щастието...Но за в момента всички тези неща са временни. Терзае ме душевна болка породена от...незнам. Може би, нещастна любов....?
Оковите на нещастието са ме стопирали на едно място. Нямам развитие, а бих искал. Поради цялото внимание, което съм отделил на болката, не мисля какво точно искам. Оставил съм живота ми да тече, да се носи сам, без моите наставления...Това не е присъщо за мен!!! Не трябва да е така!

Когато нещата ми се оправят, ще се върна към тази страница, за да отговоря на въпросите с две изричения.


08.10.2004

Това беше преход! Отмират много стари възгледи и прокарват път за новия живот.
УТРЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ДНЕС!!!