И така,хората говорят че като си вземел хляба в ръцете ,човек улягал.Аз упорито обаче не можах да го направя.Усещах се адски нещастен,но и пълен с енергия.Първите ми години като учител бяха кошмар.
Ама истински кошмар.То и самото време беше такова,пълно със стачки и кризи.
Умирах от кеф да известявам на хората колко ми липсва Сталин примерно.Или да критикувам ликуващите СДС.Друго адски перверзно удоволствие от ония години беше все още пламтящият ми интерес към така наречената “чалга”.С кеф търсех поредните шедьоври на тоя Балкански поп арт и яко ги слушах и се смеех.
Помня как от един приятел за 11 долара си взех диск на TEST DEPT.(ми,хайде меломани...да сте ги чували???).Здраво го стиснах в джоба на якето и отидох на концерт на Руси Русев и Румяна.Преживяване страхотно,да се смесиш с тълпата ,дошла да пие наливно вино,да лапа нервозни карначета и да гледа как бате Руси играе хоро с кожени гащи...същински абстрактен рай!Такъв беше и концерта на Сашка Васева,където на последния ред група войници от Строителни Войски мастурбираше под ръкопляскянията на другите войници от поделението.Или концерта на Валдес,където препълнихме залата на Синдикалния дом и аз влязах с тълпа бесни цигански фенове.Не вярвам да ме разберете защо го правех,беше ми готино да гледам опулените и безизразни лица на хората ,на които им говорех за тия си интереси.Пък и още ме радва самият факт ,че тия песни са “плесница на общественият вкус”.Цялото ни изкуство е наведено и продадено, а някой си Тошко Тодоров от Горна Оряховица има смелостта да забие нещо като “В магазина няма прах за пране и салам за мезе”.Просто и ясно,няма “Цвят лилив”,няма “Хубава си моя горо”.Няма и това е!
И още ми са забавни много от тия незнайни оркестри и певци.
Друго мое занимание една –две година и то доста основно беше да мълча и да тъжа съвсем истински по голямата любов.Тук бях ненадминат .Седях си в къщи и мълчах.Голям праз!А когато излизах,все се срещах с моите стари приятели наркоманите.Седим някъде,слушам какво са откраднали.Как един продал на някакъв циганин счупена на половина фаянсова мивка.Друг ми подарява “Победителите на Земните недра” на любимия ми автор Григорий Адамов, а аз му купувам два фенобарбитала и три паркизана.И тичам да препрочитам тая класика!!
Музиката..получавах всеки ден колети и всеки ден пращах.Какво ли не??Беше страхотно,отивах на новата поща ,нервно гледах чувалът с пратките и още по формата познавах кое е за мен.И тайно ритах мрамора на пода от нетърпение ,че ще имам нова плоча.Или нов диск.Беше велико време.
А в официалната сфера бях учител.На работа ходех с камуфлажни панталони, с дълга коса.Често в часовете по упражнение пускахме музика-и ни взеха касетофона след две три упражнения под моя музика.Хлапетата харесаха много MISFITS примерно,но няма как.Бях на работа в 6-то Основно.Кошмарна атмосфера,колежки баби и религиозни.Амбициозна директорка,дето ме намрази яко още щом изпуснах един съвет.А когато на другия съвет отидох и се изказах твърдо срещу часовете по вероучение,облечен в блуза с доста гадна картинка на Гигер,беше ясно че няма да ме има там още много.И се преместих в ново училище,където съм до сега.По-големи ученици и аз бях едва 5 години по-възрастен.Големи проблеми,хвърляха ми чинове,скачаха ми на бой.Пишех яко двойки и се мъчех да влея малко акъл.Ама не става така лесно май...
И така ме намразиха,че ме изкараха най-черният въобще.Не че всичко приемах с усмивка,понякога след виковете “Мръсен педераст” ми идваше да хукна и да ги разбия .А после никога да не се върна.
Но после разбах ,че май много много не ми пука.Станах по-злобен и коварен-като куче.Особенно ме тренира един клас със събрани деца на “неслучайни” хора от региона.Тъпи,но с претенции.И то огромни.
След тях станах стоманен или както казва Владимир Спасов “челичен”-слава му за тоя лаф!
В сексуално/емоционално/интимната сфера се въртяха едни бури,цели урагани.Пак бях ужасно безутешен и понеже в тоя си вид попадах само на “жени-енигми” и за самите себе си,беше адски кошмарно понякога.
Поне тогава срещнах две три жени,дето се оказаха много свестни и много ми помогнаха(Благодаря,вие си знаете кои сте!!).Другото беше обаче...пълен леш.Нападна ме една наркоманка,видяла в мен Спасителят.
Друга пък ме нарочи за бъдещият си мъж.И упорито бягах от всички,щото не бяха за издържане .
И упорито издържах на всички долни атаки и попълзновения(много ме радва тоя архаизъм) като стоманен робот.Е,те женичките си извадиха изводи..щото просто не исках и май бях прекалено отчаян.
Водех и епическа борба с всички средства да не вляза в Армията.Написах една молба за отлагане на военна служба с три вида цветни фулмастери.Получи се красиво,почти като плакат.Но след това по улицата ме гонеха да я преписвам в официален вид.Голяма тръпка,всяка донаборна комисия почваше с мен като най-стар и беше голяма гонка.Офицерът пропагандатор все даваше мен за пример,как рано или късно ВСИЧКИ влизат.После обаче синът му се оказа мой ученик..и как омекна тая гора от стомана.
А през цялото време се надявах да стане чудо и ГОЛЯМАТА любов да звънне.И да бъдем пак заедно-че и с хлапето.Ама няма,тва хич не ставаше, а и още повече чувах че там има и друг и втори и трети.
И пак си оставах много влюбен,будала съм си аз.Ама много навътре приемах всичко.
И така се развивах години с години.Объркано.Издадохме с приятели първият български ъндерграунд диск-КОНФРОНТ.Мое дело са последните две български грамофонни плочи.Пишех по списания разни статии.
Издавах и още музика,малко концерти организирвах.Бях много сам ,но после поне се научих да обръщам енергията си в нещо позитивно.И бях сам,но поне ми беше забавно.И интересно.Пишех провокативни писма по адреси в “Лична Драма”-приемах го като арт тероризъм.Направих цяло списание за музика ,което обаче никога не поисках да издам.Как ще говорим за МУЗИКА,когато хората наоколо слушат шебеците от прогресив метал вълната?Или безмозъчно техно.
После пак се влюбих и аха до сватба да стигнем се оказа ,че пак съм бил мамен и предеден.И то по грозен начин,ужасно грозен.Тукмо да се отвратя от себе си пак..когато се оказа ,че вместо в депресия съм влязал в период на истерия.Купон,все се смея,и ми е готино .Слушам си VELVET UNDERGROUND и си трая,доволно гризейки вафла и четейки примерно “Чапаев и Пустота” на Пелевин.Денят ми минава бързо,по време на работа съм като сянка и всичко е сякаш подводна картинка,видяна от водолаз през запотено стъкло.Излизам от работа ,свирукам си някоя песен.В къщи живея сам,забавно ми е дори и да си чета и да слушам музика.Или да записвам такава на вечно “гладните” фенове.Понякога обичам да говоря по телефона,но май ми се случва рядко да ми звънят.Обичам да пътувам из любимите ми места за ходене-Варна,Трявна.Не е хубаво сам,ама просещите не могат да имат претенции.Имам приятели , с които се виждам два три пъти годишно.Не живеят в С.Загора.А тук май вече почти никой не познавам-всички са по чужбина,в затвора , в отвъдното и къде ли не.
Пръснахме се значи,другарю Капитан из необятната съветска шир!!!!
Станах и член на БКП,което е адски забавно,стига да го видиш от правилната му страна.
И се оказа че ми се живее.Голям срам,дори и мен ме е срам как така ми се живее из страната на курбана и Мадридският Интригант(хахахаххахахахха)..ами живее ми се.И както ми каза бай Янко ,един пенсиониран военен:”Момче,Ел Дорадо е тук и то е в сърцето и в мозъка.Там има ли нещо,си щастлив”.
И вярно, че след това ми каза пророчески че :”Жена,телевизор и прасе се избират много.Ама никога не знаеш какво наистина ще ти се падне.”...ама и тук беше прав.Въобще,аз вече вярвам в щастието.Което ми помага да го търся и да не губя надежда .Поне засега!!!


Надявам се ,не бях ПРЕКАЛЕНО досаден,а???

PUNK'S NOT DREAD!
Музика:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите