Времето след 1989 беше много странно.След като цял живот бяхме държани в почти железните окови на нашите собствени предразсъдъци,това което се случи изглеждаше като бразилски карнавал из съветско гробище на ветерани от войната.Тайно изчезнаха статуите на вождовете,Ленин от “Жабките “ изчезна повлечен от хеликоптер.Всеки ден научавахме по нещо ново от бурзо умиращите вестници еднодневки.
Всички искаха демокрация и свобода,а получихме купони за храна и синыо-сиви надежди.
Двата политически гиганта драпаха за младите хора като мен.Сините шамани бързо станаха като червените си братя.Пореден митинг след митинг.Съучениците ми бясно подкрепяха СДС, а аз смело заставах на страната на Иван Георгиев/БНРП...бях доста глупав и наивен.След време започнах да чета за анархизма и комунизма и след първите “демократични” избори реших да СПРА въобще да вярвам на политиците.Още през 1992 изживявах бурен стремеж за борба с капиталистите ,мразех хората които крадяха.. а ние затъвахме.
Синята идея напиваше хората около мен, а аз четях литература за анархизма.И други книги-тогава книжарниците бяха пълни с книги –Алън Гинзбърг,Борис Виан,Владимир Набоков...на СМЕШНИ цени.С сегашният еквивалент на 10 лв влизах в книжарницата в Чирпан (примерно) и излизах с 3 торби книги.И такива екскурзии си правех,докато не предадоха всичките книги за стара хартия.Едно ужасно варварство,но така беше тогава-млада България се строеше-неграмотна,необразована и вулгарна.И такива бяха и хората-след липсата на нравствения коректив в лицето на Партията,хората се държаха доста “разпасано”.Имаше и малък подем,бързо удавен в пяната от варенето на националния курбан.
Тогава вече имах над 800 касети,огромен музикален архив за 1992.Бяхме се свързали вече с други колекционери на музика от Варна,София,Добрич,Пловдив и бях доста навътре.Пишех си с много хора от чужбина,бях издал първата си касета-BULGARIAN INVASION –дето дори продаде бройки в чужбина.Готвех се да издам списание,когато в един момент нещо се сдухаха нещата с любимата.И тя зачезна по един рокер,а аз се заселих в Пловдив при дядо Сашо.Първият ми хазаин-делях стая с Ники Содъма от Сопот,селско момче още ученик.Беше първа година,много гадна.Пловдив ми беше АДСКИ скучен, хазаинът и Ники ме депресираха.Първият беше адски тъп,в апартамента си гледаше патки..В ЦЕНТЪРА НА ПЛОВДИВ!!!Когато ме търсеха по телефона,слухтеше и понеже беше астматик дишаше тежко като Дарт Вейдър.Вторият ме разбиваше с тъпотията си,особенно след като един път се прибрах ненадейно и го заварих да лежи в леглото си и докато “масажираше змията” с едната ръка,с другата....решаваше кръстословица.Помоли ме да изляза да свършел.Така и така не разбрах ,кръстословицата или другото.Юни се махнах,беше ми втръснало от тая мръсотия.Не се живееше повече така.Бях измъчван от самота и мъка по любимата, а там някъде дядото гледаше Туин Пийкс в компанията на 30-40 вторачени патета от детската кошарка, а някъде Ники даваше газ с кръстословиците.На “прощаване” дядо Сашо ми беше оставил атестат за това какво умно ,но затворено дете съм бил.Често с Никито ме обсъждали ,как да помогнат.А аз съм странял.И ако може на листа да напиша данните от паспорта-в случай ,че нещо....липсва.На гърба на атестацията си драснах името и се махнах.
Вече бях второкурсник,не му давах много зор да уча.Имах прекрасна квартира на един таван-сам под зведите и на гърба на фабриката Каменица.Животът беше на колела,не се сближих много с колегите ми.Бяхме на различни честоти просто,аз ходех по концерти..те по дискотеки.С хората от етажа не се виждах много,излизах рано и се връщах късно.Даже по едно време на етажа в банята се сблъсках с една моя гола колежка-горката..и тя живеела там,ама не сме се виждали.Имах доста готини и весели колеги,колко често съжелявах ,че не съм им обръщал повече внимание .Ама бях в депресия-бях се влюбил в едно момиче,дето се оказа шизофреничка.Два три месеца хармония,после се почнаха едни ужасни номера.Да не ти е работа да питаш.И аз съвсем се сдухах,все седях тъжен.Как ми щукна да почна да събирам плочи отново-ами,занимаваше ми се с нещо да удавя огромната ми енергия ,която не можех да загубя по друг начин.
Скоро дадох начало на огромната ми сега колекция с плочата на една ужасно гадна глем-пънк група,обаче оригинален Poshboy Rcds.Една много култова фирма за пънк и ъндерграунд от САШ.Почна се една страшна работа-тогава трампехме какво ли не за музика с разни западняци.Пращах по 10 шишета наша водка ,и благодарните алкохолици пънкове ми даваха яки плочи.Трампех и цигари ,и порно списания и детски шоколадчета и още какво ли не..хахахахахха.Четях като луд какво ли не,вечер се връщах в квартирата уморен и пусках радио и по цяла вечер слушах Христо Ботев.Симфонична музика,автентичен фолклор и интересни радио пиеси-вечер никога не се усещах сам и затова още спя на включено радио.Досаден навик,но аз си го обожавам.Запалих се и по музиката от 60те,пуснах дълга коса .Рошавеех и ъндърграунднеех!
Към края на трети курс в Пловдив стана яко,запазнах се с приятни хора и започнаха доста весели дни.
И пак си оставах доста мрачен тип,адски критичен и дори язвителен към всичко.И много затворен.
Ама ужасно сив и мрачен-седях на масата в разни диви кръчми и като Черен Магьосник ръсех за депресията.Помня Бара на Авиатора,където ходехме.Ведомствено барче , с цени на алкохола 2 пъти по-ниски от тия в магазина..Или Трабанта,където ядяхме боб салата,поркахме бира и гледахме Monterey Pop ,Woodstock или още какво ли не.Беше весело ,но понякога самотно.А през 1996 лятото по колекционерски дела се запознах с една жена,в която май се влюбих много.Пънкарка, с весела усмивка и почти моето светоусещане.И при това с едно дете.От нещастен брак.Някакси нашега,май си казахме “думите” .Бях така щастлив..май усещах че това е жената на живота ми.И може би бях толкова много щастлив за малко месеци,за да се подготвя за голямата си ДЕПРЕСИЯ след това.Бях влюбен ужасно много , и в нея и в детето.
И когато един ден усетих че я губя,вече беше ужасно късно.Почти година бях живял с мисълта за нея, а в един момент се случиха неща,усетих се предаден и никога не беше същото.Едно от най-гадните ми лета-1997.
Буквално изпушвах,зает да страдам,ревнувам бясно и да уча за държавни изпити.И там не се представих много добре-ама още помня как вместо за Моби Дик ,почнах на преподавателя ми по Американска литература да говоря за Елвис Пресли и как на гроба му объркали името.И дръпнах някакъв див паралел между двете явления.Оценката беше слаб,но ми беше забавно.Изпитите като на сън минаха и през септември завърших.Пак казвам,лятото ми беше ужасно-пълно с такава дива депресия...невъзможна.
.Бях минал една много странна военна комисия с психо тест.От 100 възможни “лоши” точки,аз имах почти 90.След това извикаха мен и един циганин ,дето беше май бавноразвиващ, на повторен тест.Седях като звяр в клетка,не исках да влизам в армията,мразех военщината и не исках да прекарам година вътре в тая система.Изписаха ми картона с хиляди определения-невроза,депресия.Почти горд излязах от залата .
И се почна една-мъка,по цял ден вторачен в нищото.Не можех да превъзмогна мисълта за нея,много често я търсех и явно май прекалих съвсем .Вече всяка секунда ме болеше всичко,направих какви ли не луди неща за да се усетя по добре.Нали знаете оная песен на Хайгашот Агасян” Когато си тъжен,когато си сам.....”.??
Всичките ми приятели в Ст.Загора бяха наркомани , и се почна една фиеста с тях-до зори.Поне с тях можех да си говоря за музика,за книги,за житейски нещастия.Подходяща компания за един полудяващ пънкар.
Станах и учител-с камуфлажен панталон и дълга коса изкарах първият си съвет в Спортното Училище ,Стара Загора.После в село Хрищени,като лектор.Бях на 24..толкова млад и толкова нещастен.Често мислех все за “радикални решения на временните ми проблеми”,поопитвах някои от тях даже.
Декември 1997 получих дипломата и тогава почна живота ми като “Голям” човек-все по тъжен и самотен.
Повръщаше ми се от всичко,все мълчах и в сърцето ме гризяха хиляди червеи убийци.Живеех като движещ се труп,като намирах удоволствие само в книгите и музиката.По сурови неща и по тъжни-тогава открих гараж вълната от 60те и четях до побъркване Кафка,Венедикт Ерофеев,”Синдромът Портной” на Филип Рот.
Как ме болеше всеки път след прочитането на “Москва Петушки”...диво ме болеше.Защо ли?Ами ,вземете прочетете и вие....та да разберете.И така нататък..но бях голямо момче вече, а те не плачели,казват хората?
Сега се надявам никого да не шашна с думите си и да ви разваля идеята за Бгпънк-а??А може би вече съм я развалил????Ака да,извинете..не беше нарочно!

PUNK'S NOT DREAD!
Музика:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите