Интернетът е една огромна илюзия, в която се създава илюзорна близост, която в реала я няма.
Познавам Селския предимно от нета, от години го чета и съм писала с него в 40-50, по-земен и по-Човек от него не съм срещала, едва ли и ще срещна. Всяка суета за него беше чужда. За всеки имаше добра дума и от него се научих, че човек не бива и не трябва да се срамува от себе си, въпреки грешките, които прави, всичко е човещина. Непрекъснато го пишеше това в клуба, човек трябва да бъде себе си, а не да се стреми да бъде някой, да влиза в чужди роли и да прави пошли имитации на чужди образи. Настина беше Велик! Радвам се, че го познавах, дори и виртуално. Имам му телефона, заради клубните срещи които организираше, но отказвам да го изтрия, просто ще си го имам...защото това все пак е мъничката част от реала освен срещите, в която сме се виждали заедно с другите клубари...сега съжалявам, че бяха само две, трябваше да отида на всичките...
Уважение и респект! Нищо, че вече го няма.

И нека утре започне от днес!