|
отивам към магазина да си купя хляб, кафе и цигари...
обръщам се,
а зад мен - цяла процесия -
на две крачки - мойта кучка,
на още две крачки - седем кучета...
значи,
процесията е щото кучката ми се е разгонила,
а зад нея са нейните любовници - седем на брой, наай-разнообразни, един с един не си приличат - черно и рошаво, кафяво на петна, сивкаво и високо, бяло, рунтаво и ниско, с остри уши, с клепнали уши - всякакви... някои са си направо аристократични на вид - явно собствениците им са ги интернирали от града - тук на заточение... едно с едно не си приличат, седем на брой...
влизам, купувам си квото, па и си зимам един голям шоколад - да се поподслаждам докато работя...
излизам и тръгвам към къщи -
и процесията в обратен ред -
аз,
на две крачки -
мойта кучка,
на още две крачки -
седемте и любовника...
влизам си в двора, сядам на циментовата маса под асмата, пия кафе с цигарка, отчупвам си от шоколада – па разглеждам обстановката – кучката си ми е в двора, а па любовниците и – понеже не съм ги пуснал – през всякакви дупки и заобиколни маршрути – и те се разпищолват в двора... гоня ги, гоня ги, па после се отказвам – любов, кво да я правиш!
Наблюдавам ги с философска мъдрост и смирение... Някое по-ербап дойде, па се помиришат - и двете отидат в храстите отсреща, а по някое време там и друго се появява, па правят тройка – „пиле на грил”, демек, както казват човеците... по някое друго време – гледам – заклещила се е с друго – ама тя отвътре на оградата, а то отвън, ама ази не им се развиквам, оставям ги на мира, да се отклещят... човещинка... едно нисичко, дето все не може да стигне до топлото, па клеца във въздуха е постоянно покрай нея – па по едно време, както е полегнала го удари на лизане... абе, с две думи – почти всичко дето уж човешки патент – се оказва, че кучетата го изобретили...
Допивам си кафето, пак отчупвам малко от шоколада – па отивам да си гледам работата надолу из двора...
Добрееее –
ама като се връщам след половин час – гледам на циментовата маса – кафето там, цигарите – също,
ама шоколада ми го няма!
Бая голям шоколад беше, от ония хубавите...
Толерантен значи бях към тийя ебачи, а те да ми свият шоколада!
Е бива ли така?
ЕВРОПРОСТАК
|
вървя по главната улица на селото -
