|
|
| Тема |
 Лозичките |
|
| Автор |
anbra (аз) |
|
| Публикувано | 23.03.11 20:48 |
|
|
|
Открихме сезона на село - в смисъл за пръв път през тази година отидохме да нагледаме къща и двор.
Събрахме свежест, събрахме студ - защото в ледената къща, на трънския климат, отоплението е с духалки...
На оградата от бодлива тел, направена с единствената мисъл да възпрепятства пътя на стадото, който кой знае защо води напряко на нашия двор, виси овча вълна - явно нищо такова не се е случило... Овчата напаст е изяла чимширчето - едно мънинко чимширче, посадено миналата година..., разнесла е столетника, но не са били на височината на муцуните игликите - бяха цъфнали...цветни и прекрасни...
Посадихме лозички - състрадателният бай Иван - единственият човек в махалата ни от пет къщи, без да броим жена му - ни подари четири пръчки от неговата лозница, която виреела на този климат. Каза да сложим в дупките тор - мдааам, обаче някой ни е отнесъл торта от кофата под чешмата /кофата е оставил.../ и затова сложихме заместител - утайка от кафе.
Поляхме обилно, спазвайки указанията.
И сега питам - нататък какво с тези лозички?
И още питам - какво бързорастящо бодливо и трънливо да посадим покрай оградата, че да спрем овчето нашествие?
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
| |
| 
|
|
