| 
	
 | 
	
          
            
              
                | Тема | 
                   да забием кръста и да отворим портата | 
                 |  
| Автор | 
ceлянинъt (европростак) | 
 |  
| Публикувано | 08.03.11 02:03 | 
 
 |  
 
 |  
        | 
         
        
  
        
					
				
			 
				та - кръста - такъв, какъвто го има на много места, около много села - 
 ето го - 
 
 този специално е оброчния кръст край Добридолския манастир - близо е до къщето със светената вода... казва се, че е лековита - и изворът е още от римско време, а па за манастира се споменава още от 11 век, строен бил от тамплиерите... после - сведенията за него са към края на турското време - бил е опожарен, а после възстановен някъде към средата на 19 век... 
 този кръст - както се вижда е от 1860 год. - четат се имена разни по него... беше счупен на две някъде към 85-95 година, беше разпилян, беше палено огън и срано до него... сега е възстановен, къщето със светената вода - също... както и манастира е попотегнат, макар и без стопанските постройки към него... 
 та - забиваме този кръст тука - 
 та да е читав клуба и да е романтичен, богат, живописен и устойчив като -  този кръст... 
 
 
 портата - 
 това е входна порта, както на много селски къщи, 
 тази конкретно е портата на моята къща на село - нааай-обикновена порта... 
 
 баща ми я е правил на времето - той беше ковач и майстор-пенкилер, както се казва... 
 винкел, ламарина, тел, арматурно желязо - но ги е поизвил, поукрасил, както е знаел и както е разбирал, а и както се е правило... розетките са от старите кревати, парчето водосточна тръба е за вестниците... стълбчетата са бетонни, с кюнци за кофраж... бил съм мааалко хлапе тогава... 
 но - сега като я гледам - ми прави впечатление тънката кобилица от бетон, която той е излял - с тия капризни извивки - правил я е явно по собствена идея, с мерак и емоция - без да е бил специалист... и сега ази, вече като архитект - мога да кажа - улучил я е тая козирка - като пропорция и извивка, да ти е кеф като преминаваш под нея... 
 портата се отключва отвътре - като си мушнеш ръката отстрани - и ако кучето ти позволи - щото се лепва за ръката ти - и шията му пречи на ръката да завърти ключа, та трябва да го отблъсваш, па то още повече скимти от радост и се лепи за ръката ти... 
 таааа - да отворим портата - и да влезем в двора - селски двор, макар и не съвсем подреден, ама - удобен, оформил се по твоя мярка и разположение на разните вещи и сечива в него... 
 
 
 а наздравийе! 
 с продукта на тайзи инсталация от най-новото време, сътворена от мен, употребявана от брат ми... вляво е пещта за месни печива разни... 
 
 
 та така!
  
 ЕВРОПРОСТАК 
        
        
  
          |  | 
 |    |   
 
 |  
 |   
 |