|
аз съм фен на Кордобата и мисля да си купувам , ето какво намерих в ауто.бг
Seat Ibiza/Cordoba (АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО:+/¦)
В автомобилната история от последните двайсетина години надали има модел, който да е претърпял метаморфозата на Seat Ibiza. Испанското мини извървя път, смятан от повечето реалисти за невъзможен. Опашкарят се превърна във фаворит, при това в рамките на няколко години. За прераждането беше нужна само смяна в собствеността върху компанията, германско ноу-хау и... доста-тъчно пари. Така някогашната Ibiza с гниещите си тенекета, бутафорна сглобка и шампионска ненадеждност се премени с нов костюм от Джорджето Джуджаро, шаси и механика от Volkswagen и изработка, за каквато на Иберийския полуостров само бяха чували. Е, от 1993 до 1995 г. им се наложи да усвоят из основи принципите є, за да си спестят скърцането със зъби, което се носеше от централата на “чорбаджиите” във Волфсбург заради проблемте с новото поколение на Ibiza. Дори на фона на тези детски болести обаче беше ясно, че на модела предстои блестяща кариера.
1 600-кубиковият мотор харчи колкото 1.4-литровия си събрат, а предлага повече мощ
Девет години след дебюта си на Франкфуртския автосалон малкото испанче е по-достъпно отвсякога. Цените на употребяваните коли вероятно ще станат още по-привлекателни след представянето на новата Ibiza тази пролет. Макар да представлява 2/3 Volkswagen Polo и да се ползва със заслужено високото реноме на донора си обаче, компактният Seat далеч не е имунизиран към технически недостатъци. Много от тях са излекувани през първите две години от производството, когато компанията хвърля неимоверни усилия да усъвършенства Ibiza. Други чисто и просто носят белега на южноевропейската сглобка и с тях бъдещият собственик така или иначе ще трябва да свикне.
Пределно ясно е, че за сравнение между качествата на каросерията на първото и второто поколение Ibiza и дума не може да става. С изключение на последните две-три години от живота си на конвейера старата генерация трудно намираше конкуренция по слаба антикорозионна защита и калпава сглобка. Въпреки това в началото новата Ibiza също изненадваше с някои дефекти по купето. Типичен пример са някои червени и черни екземпляри от 1993-94 г., чието лаково покритие е недостатъчно устойчиво и чувствително към дребни камъчета. Заради този проблем в началото на 1995-а в завода започват да нанасят допълнителен слой боя. През декември две години по-рано пък се налага промяна в дебелината на уплътненията на стоповете, защото през тях прониква вода. Същата неприятност тормози и някои екземпляри на седана Cordoba от 1994-та, само че поради дефектни заваръчни шевове по дъното на багажника. Макар и рядко некачествени уплътнения на ветроупорното стъкло и ненадеждно залепен кант на страничните се срещат чак до 1996 г., както и постепенно рушащи се пластмасови външни детайли.
Едиственото място по купето, където корозията има шанс, е ауспухната система
Твърдата тевтонска ръка личи и от качеството на изработка на салона. Забележки все пак могат да се чуят и по адрес на салона. По стандартите на класа той определено има какво да предложи като полезен обем и функционалност. Просторен е и радва със симпатично оформление, но видимостта назад е силно ограничена. С изключение на спортните версии формата на седалките не е съвсем удачна и уморява при продължително пътуване. През ноември 1995 г. Seat взема мерки срещу "разхлопаните" декоративни тапи на болтовете в интериора и вибрациите в горната част на арматурното табло. Пак при по-ранните коли с три врати често се случва пластмасовата обшивка под задните стъкла да се деформира след има няма три години експлоатация. Подобно на старото поколение Ibiza, в шейните под предните седалки се появява луфт, а механизмът за преместване на облегалката отказва. Педалите на автомобилите от 1993-94 г. пък нерядко скърцат дразнещо.
Както може да се очаква, цялата гама двигатели, с които се комплектова Ibiza, е взета наготово от Volkswagen. Моторите обикновено се спрягаха като едва ли не единствената положителна черта на старото поколение на модела. Разработените от Porsche агрегати действително разполагаха с прилични качества, но дистанцията на времето позволява да се признае, че от гледна точка на качество и надеждност новите двигатели несъмнено превъзхождат предшествениците си. Купувачите могат да избират от внушително с разнообразието си "меню". Моторите са с обем от 1.05 до 2.0 литра и мощност от 45 до втрещяващите за количка с подобни размери 150 к.с. Във VW явно са замисляли да превърнат Seat в спортното лице на колекцията си от марки още в началото на 90-те.
Най-разпространени на пазара са 1.4-литровите модификации със 60 к.с. Следват ги 1 600-кубиковите агрегати със 75 коня. Двата мотора показват сходен апетит, но по-големият определено е за предпочитане заради динамичните си характеристики. Склонните да рискуват с по-нестандартен избор могат да се спрат на най-малкото двигателче със скромните 55 "понита" или доста рядко срещаните 1 300-кубикови версии със стария мотор от Polo и Golf. Напомпаните 1.8- и 2.0-литрови фурии трябва да се купуват с повишено внимание заради обичайното амортизиране на такива автомобили. Дизелите на VW по традиция заслужават интерес независимо от модификацията. В случая дори най-маломощният (64 к.с.) пасва идеално на лекото купенце и показва чудеса от икономичност.
Най-честите проблеми със силовата част на Ibiza са свързани с течовете на масло. Пропускащи семеринги мъчат най-вече големите мотори с обем 1.8 и 2.0 литра (след 80-ина хил. км). При дизелите обикновено протича гарнитурата на капака на клапаните. Ремъкът на алтернатора при автомобилите, произведени през 1993-94 г., често вие, а след пробег от 30 000 км нерядко се къса заради износване. В началото на 1995 г. в Seat заменят както ремъка, така и обтягащата ролка и проблемът изчезва. Пак при колите от същия период се появяват шумове от вибрации в катализатора. През април 1994 г. заводът взема мерки и подобрява качеството на заварката на защитния кожух на възела. В останалата си част дефектите под предния капак са рядкост и засягат предимно охлаждането. Най-често се повреждат водната помпа и термостатът, макар че за хронични болести трудно може да се говори. Температурният датчик на радиаторната перка пък е детайл, за чиято изправност по принцип трябва да се следи.
Скоростните кутии и съединителят на Ibiza рядко показват дефекти, които при това са козметични. Ходът на амбриажа при най-старите коли понякога се увеличава заради износване на механизма за автоматично регулиране на хлабината. Затрудненото включване на предавките се среща в колите, произведени до юни 1995 г., също както и вибрацията на съединителя и скоростния лост при дизелите.
Колкото и странно да звучи, електрическото оборудване показва доста дефекти. Естествено, почти всички от тях засягат колите от началото на производството и съвсем скоро след това са отстранени. До 1994-95 г. обаче проблеми създават централното заключване (непълно връщане на механизмите в изходно положение и блокиране на ключалките), електрическите стъкла, бензиномерът и показателят за температурата на охлаждащата течност. Честотата на дефектите при генератора и стартера е в нормални граници, но за сметка на това много контролни лампи по приборните уреди горят безпричинно при студен старт. Лостчетата за мигачите и превключване на дълги светлини нерядко се нуждаят от цялостна замяна. В общи линии обаче това са бели кахъри, които не са в състояние да развалят добрите отзиви за Ibiza.
Димитър Димитров
avtomitak@avto.bg
Ако има нещо, няма нищо
|
интересно за СЕАТ-ите
