Аз завърших Гимназия Златарски през 2004та, а сега и сестра ми учи там. Най-хубавото на училището е вниманието, което учителите ти отделят и това, че се учи. Въобще атмосферата е съвсем различна от тази в другите училища.
Хубаво е, че е само гимназия и се очаква от тебе да си сериозен. Няма малки деца, няма детска градина и тн. Гимназията дава супер много възможности и не зная за друго училище в България, в което да има толкова амбициозни учители и ученици.

Хубаво е, че има много ученици т.е. има училищен живот, а не както в много други частни - по 5-6 човека някакви събрани. И не всеки го приемат в училището. А и една друга особеност - че в това училище гонят ученици при положение, че имат лоша дисциплина, отсъствия, безумно поведение.

Мен ме приеха навсякъде (общо 10 университета) където кандидатствах след Златарски. И абсолютно всичките ми съученици продължиха след това в много хубави специалности. Но най-важното е, че не ставаш клонинг на някоя чужда култура. Училището си е английска гимназия и наистина за да се справиш добре трябва да си супер добър в езика. Обаче не ставаш американизиран палячо. Имаш правото да избираш какво да мислиш, как да го мислиш и как да се реализираш.

Но естествено, Гимназия Златарски не е за всеки. Хора които търсят място където да си продават магариите или пък претенциите, определено няма да се чувстват на мястото си. Няма да ви сервират кафе и кифличка на поднос в междучасието, и няма да ви пишат високи оценки само защото майка ви или баща ви са много важни. Все пак това е училище, и хората там си вършат страхотно работата - а именно - да обучават.