Според мен отговорът е най-вече възможностите. Какво имам предвид:

Дъщеря ми освен в Американския беше приета и в Немската и математическата. Бая мислихме с жена ми преди да я запишем в колежа и сега съм повече доволен от решението, което взехме, отколкото недоволен, имайки пред очите си нейните приятелки от френската, немската и англииската с които тя продължава да си поддържа връзка (от стария й клас). Кое натежа
1. Степента на овладяване на езика - аз лично говоря 4 езика и имам представа от това как се учи език. Англииският енай-елементарният от трите немски, френски и англииски, НО елементарен имам предвид че това е език при които много лесно можеш да се разбереш, просто неимоверно много думи имат по десетки значения и дори с 2000 думи смяташ че си супер, което далеч не е така. За граматиката изобщо няма да говорим, тя е супер лесна на фона на немските или руските падежи и словоред или френските италиански испански времена окончания във всеки род и условни наклонения където изклченията са повече от правилата. Трудното в англииския е да усетиш къде кое значение на думата да използваш, а това става с практика, тоест да стигнеш едно ниво което трудно се достига без непрекъснато да практикуваш. В колежа ВСИЧКО се учи на англииски, учебниците са американски и канадски, преподава се от чужденци, съгласете се , че няма друго такова място в БГ. Заплатите на тези учители не зная, но едва ли са български. В колежа освен 142 те българчета учат и деца на чужденци,след седми клас на англо-американското, като тяхната такса е 12-14000 евро. Освен това от българчетата само първите 50 момчета и момичета плащат 2000 евро, другите са на 5000, така че въпреки големия комплекс - базата и разходите по него, явно имат възможност да плащат нормално пари на чужденците.
2. Начина на обучения - няма изпитвания, има непрекъснато проекти по групи, придружени с безкрайни тестове и практически задачи, Нама ученето наурока за дасу го кажеш и да ти пишат оценка. Никой за нищо не те гони, като в университета са, ако имаш желанието и волята да се развиваш и учиш, успяваш, ако не и непрекъснатите тестове го показват, има система от предупредителни мерки разписани на 40-страничен правилник, които показват на родителя и ученика, че той има проблем и ако не го отсрани че бъде той самият в крайна сметка отстранен.
Това са главните аргументи.
Минусите - като навсякъде, съчетано с безкрайни опити да се промиват мозъците на децата че светът почва и свършва с чичо Том. Но според мен децата са будни и не се поддават, например бяха възмутени от изказвания на учителя им по история, че България повече дължи на Турция като култура, отколкото може да има претенции за пораженията през робството...И това възмущение прерастна в голям диспут с аргументи, доказателства, четене, дори се питам дали даскала не го направи нарочно, но близо две седмици в часовете това обсъждаха. Ето малък пример за нестандартните форми.
Колкото до цената - 2000 евро годишно са 300 лева на месец грубо. Кой родител на седмокласник не дава тези пари или поне половината за частни уроци на детето си? А поинтересувайте се колко от учениците в елитните езикови безплатни гимназии ходят на частни уроци... Аз съм завършил френската, тогава всичко беше различно и на уроци по френски не зная някои да е ходил, беше си жив абсурд...а скоро бяхме на среща на випуска и си говорихме с бивши съученици, вече учители там - трагедията е пълна, съвестните и учещи сами деца са бели лястовици, обикновено наричани зубъри от печените - лидери на чките групи покрай тях. Вижте изследванията за нивото на осмокласниците в БГ - днес го има във вестниците.
И още - считаните за добри частни гимназии искат от 800 до над 4000 евро, отделно куп още транспорт, учебници и т.н. Организират постоянно екскурзии, зелени, бели , пембени училища, чудят се как да спечелят.
В колежа такива филми няма. Там има уроци и спорт, клубове и т.н.
Впрочем на сайта им тези неща са казани много подробно. А и са цитирани успеваемост и проценти на техни възпитаници в добрите университети.
И най-важното - акредитациите, които вече колежът има от лигата на колежите и правото да преподава IB програмата - това отне две години минаха през много тънко сито, най-важното не българско, не америкаско а международно, мисля че седалището на IB е в Швейцария, като това е вече гаранция за качество, стандарт. Няма нищо общо с МОН, дето за пари и диплом на магаре ще издаде.

Ето, затова смятам, че си струват 10-те бона