|
Така...миналата година намерих в нета тези теми по литература, линк не мога да дам...това е едно от нещтата, които намираш само веднъж  (добре, че я копирах...)...Момчето се е справило доста добре...Дано да са полезни на някого....на мен така и не ми влезнаха в употреба...
Радослав Стефанов Рибарски 10в клас No20
Ботевите послания
Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност. Двете понятия са разгледани в универсален, общочовешки смисъл. Именно заради това идеите на поета надхвърлят границите на националното, за да се превърнат в един интернационален символ на борбата срещу подтисничеството. От неговата идеология блика възрожденски дух, но нея не я поддържат само българи, а и стотици други угнетени нации - македонци, сърби, поляци, руснаци и т.н. И именно това, че автора успява с малко на брой творби да опише, но и същевременно да заклейми робството, го издига в поет-идол на един нов свят.
Ботев декларира в своето творчество любовта към родината”Отечество мило любя” и свободата-”Към брата си”.Вярва, че журналистиката е и трябва да бъде активно пропагандно средство, оръжие за действие.Чрез фейлетоните разкрива тежкото положение на народа, равнодушието към неговата съдба, осмива продажността на журналистите, изобличава чорбаджиите.Изразява съпричастността към народното страдание.Показва виновниците за страданието и мъката на поробения народ “смучат го наши и чужди гости”,”пот кървав”, “ръжда разяжда”.
В стихотворението "На прощаване" са дадени двете визии - за юнашката смърт ("да търсят бяло ми месо по скалите; черни ми кърви в земята") и възможното победно завръщане ("Ако ли мале, майно льо жив и здрав стигна до село"). Това не е окончателно връщане, то е само минаване през село, отново на път, по вечния Ботев път към смъртта. Двете визии се сливат в една. Така се получава образа на Пътя ("Пътя е страшен, но славен"). Този път е очертан от конкретни и живописни детайли. В повечето стихотворения Пътя започва от "чужбината" , за да премине през "Тиха бяла Дунава" и се озове в родината (или по-скоро мястото на смъртта), към която е устремен изгнаникът, бунтовник.
За стихотворенията "Майце си", "Към брата си", "Елегия" и "Дялба" е характерна визията за духовно "израстване" на героя. В първото стихотворение Ботевият избраник е неуверен в себе си, в смисъла на живота и смъртта. Понятия като свобода, борба и смърт юнашка не намират отражение в него, те са заменени от копнежа за майчина любов.
В стихотворението "Към брата си" се наблюдава градация в мисловния и душевен мир на героя. Засилва се любовта му към отечеството, което го издига над останалата маса "глупци неразбрани".
Заедно с нарастването на любовта към родината в "Елегия" се увеличава и омразата към робската действителност и дребнавото мислене.
В стихотворението "Дялба" героят вече е духовно "израснал" , "узрял" за народното дело. Той е обединил силите си с тези на свои съмишленици-братя по идеи. Обикновеният човек се е превърнал в Герой, народен закрилник, смисълът, на чиито живот е в простите думи "свобода или смърт юнашка". Призивът "На смърт братко, на смърт да вървим" всъщност е призив за борба, за подвиг, за саможертва.
За поета братът не е сродникът или другият син на една майка, а другарят, братът по идеи, борецът за свобода. Брата е единственият човек, който разбира героя и го подкрепя в неговата трудна мисия. Само той е способен да разбере мъката на народа и неговата жажда за свобода, само Той е имал смелостта да се опълчи срещу тирана, отдавайки живота си на един висш идеал. За такива братя жадува Ботевият избраник, именно в техните очи поета вижда надежда за свобода, вярата в утрешния ден и смелостта да посрещнат несгодите на настоящето, именно тези свои братя той подтиква към борба, свобода, подвиг и дори смърт в стихотворението "Към брата си". Загубата на другар е тежък удар за автора. В "Обесването на Васил Левски" преобладаващите черните краски обрисуват мрачното настроение обхванало поета - свещеният глас на майката е "глас в пустиня", на черното бесило виси със "страшна сила" един достоен син на България, псета и вълци,които вият в полята, гарвана който грачи грозно и зловещо.
Но в основата на злото Ботев вижда в житейската философия за "добрия живот" с цената на човешкото обезличаване. Философия, която подържа робството, отхранва роба, "скота", "глупеца", а не бореца. Борецът за "правда и свобода", героят, който "тегло не търпи", юнакът, чието сърце не "трай да гледа, че турчин бесней" над бащино му огнище, няма по-заклет враг от проповедника на тази "скотска" философия. Именно в носителят на тази идея за лично благуване и преуспяване зад проповедта "Търпи и ще спасиш душата си", се крие първоизточника на всеки позор, от който следват всички страдания на народа.В стихотворението "Елегия" поетът заклеймява и българската интелигенция (попове, учители, книжовници) - "рояк скотове, в реси и слепци с очи", като носител на срамната идея за търпението.
Но освен търпението, Ботев презира и празния патриотизъм.Поетът се обявява срещу бруталната природа на българските богаташи. Неговата омраза, към малодушните и патриоти само в пияно състояние, сякаш прелива от гневните думи - "а вий ... вий сте идиоти" ("В механата"). За тези хора, животът е свръх ценност, която не си заслужава да се загуби, заради свободата на народа. Те всъщност са проповедници на философията за "добрия живот" - треперят да не изгубят живота си, заради патриотичните си слова произнесени в пияно състояние. Тях поетът нарежда до попове, книжовници и всички останали "скотове", които треперят за живота си и нехаят за свободата на отечеството.
При изясняването на понятието робство Ботев е използвал една твърде опростена цветова гама - предимно червено и черно.
Черният цвят символизира злото, проклятието, нещастието - "... черни ми кърви в земята, земята, майко, черната ...", "турска, черна прокуда", "черно бесило"
Докато червеният цвят е цвят на кръвта, страданията, жестокостта на поробителите и мъченията на подтиснатите - "и пот от чело кървав се лее", "там де се с кърви облено".
Кръвта представлява живителната сила, а робството отнема силите, изсмуква жизнените сокове, осакатява хората.
Понятията "свобода" и "робство" не само осмислят начина на живот на героя, но определят и неговия по-нататъшен път.
Важна роля за изясняването на понятията "свобода" и "робство" играят пространствените измерения. В Ботевия поетичен дискурс тези пространства са чужбина, родината и онова място, което поетът нарича ТАМ.
"Чужбината" е място свързано с тегоби и неволи, място, където бунтовниците се скитат "немили-недраги".
Родината, от която са прогонени от "черна турска прокуда" е обетованата земя. При това тя не е представена чрез обобщен образ на отечество, чрез две основни понятия - "бащино огнище" и лобно място. "Бащиното огнище" е място, което е свързано с носталгични спомени - за поробените майка, братя и мило либе. Лобното място всъщност е това така характерно за Ботев ТАМ.
Пространственото измерение ТАМ е място на борбата, на подвига, на смъртта юнашка - "Там буря кърши клонове, а сабя ги свива на венец", "там де земя гърми и тътне", "Там де е се с кърви обляно". В стихотворението "До моето първо либе" това измерение добива реални очертания -"чуй как стене гора и шума, чуй как ечат бури вековни". Това вече природно пространство ТАМ се превръща в предел на душевно освобождаване, предел на подвига, естествено свързан със смъртта. Поетът вижда това място в някаква мрачна, романтична еуфория - картини, в които земята "гърми и тътне от викове страшни и злобни" се преплитат с копнежа по смъртта и покоя-"хладен гроб, сладка почивка". В "На прощаване" пространството ТАМ е пространство на битките и смъртта:
"Там за мило, за драго
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък ... каквото сабя покаже
и честта, майко юнашка!"
Героят е достигнал до това място, благодарение на пътя, който сам е избрал - Пътя на подвига, на саможертвата, който неизбежно завършва със смърт.Отказва се от всичко, което не е свързано с народната съдба- “До моето първо либе”. В стихотворението "Хаджи Димитър" ТАМ вече е Балкана - "жив е той, жив е там на Балкана!". Балканът е символ на свободата, на хайдушката гора закрилница, но и на смъртта. И именно ТАМ в Балкана загиват както Хаджи Димитър, така и Христо Ботев, за да останат да живеят завинаги в сърцата ни “Тоз, който падне в бой за свобода той не умира”.Цялата вселена съпреживява човешката болка и се прекланя пред подвига на човека дал най-скъпото-живота си за свободата на своя народ.
Ботев оставя след себе си едва двадесетина стихотворения, но всяко от тях е една изстрадана болка, една ясно осъзната личностна и категорична позиция. Родено от могъщ талант, неговото поетично творчество е висш образец на превръщането на най-големите проблеми на времето в дълбоко личностно изживяване и на въплътяване на тези вълнения в гениални художествени творби. Драмата на една епоха е минала през сърцето на поета, превърнала се е в негова лична, гражданска и творческа съдба и е достигнала до нас като съкровена изповед.
Оценка:
подпис учител:
подпис родител:
Радослав Стефанов Рибарски 10в клас No20
Работен лист No2
Моделът на Ботев за човека и света
· Поетът е оптимист.Вярва в светлото бъдеще и копнее за по-справедливо устройство на света (картината на победното завръщане в ,,На прощаване”).Порив към свободен и щастлив живот , красив живот.Красотата се изразява в независимост, равноправие и обич между хората.Навсякъде бедните и подтиснатите са обзети от копнеж за по-добро бъдеще , за по-справедлив живот.Поетът мечтае за правда и свобода и вярва в щастливия край на борбата.Всеки човек намира своята роля на земята и всяка личност има право на щастие.
· За времето, когато живее Ботев, робството е неотменима черта в живота на народа. Робството при Ботев е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати, а свободата е свръх ценност. Двете понятия са разгледани в универсален, общочовешки смисъл. Именно заради това идеите на поета надхвърлят границите на националното, за да се превърнат в един интернационален символ на борбата срещу подтисничеството. От неговата идеология блика възрожденски дух, но нея (идеологията) не я подържат само българи, а и стотици други угнетени нации - македонци, сърби, поляци, руснаци и т.н. Игото е непоклатимо, империята е непобедима. Ботев вярва, че робството не е вечно, от него има изход.
· В стихотворението ,,Майце си”; ,,Към брата си”, юношата търси своя път в живота.Мъчат го парливи мисли-безнадеждност, песимизъм- ,,Бащино ли съм пропил имане,тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост мале, зелена съхне и вехне люто язвена?!”Това са терзания на надрасналия времето и средата си човек, който по-късно се превръща в борец, който знае за какво да живее и да се бори-за свободата, щастието и прогреса на своя народ.
· Наред с образите на героя и злото в Ботевия дискурс важна роля играе образът на брата. За поета братът не е сродникът или другият син на една майка, а другарят, братът по идеи, борецът за свобода. Брата е единственият човек, който разбира героя и го подкрепя в неговата трудна мисия. Само Той е способен да разбере мъката на народа и неговата жажда за свобода, само Той е имал смелостта да се опълчи срещу тирана, отдавайки живота си на един висш идеал. За такива братя жадува Ботевия избраник, именно в техните очи поета вижда надежда за свобода, вярата в утрешния ден и смелостта да посрещнат несгодите на настоящето, именно тези свои братя той подтиква към борба, свобода, подвиг и дори смърт в стихотворението "Към брата си".
· Протест срещу примирението, срещу бездушието.Ботев презира празния патриотизъм. Неговата омраза, към малодушните и патриоти само в пияно състояние, сякаш прелива от гневните думи - "а вий ... вий сте идиоти" ("В механата"). За тези хора, животът е свръх ценност, която не си заслужава да се загуби, заради свободата на народа. Те всъщност са проповедници на философията за "добрия живот" - треперят да не изгубят живота си, заради патриотичните си слова произнесени в пияно състояние. Тях ("патриотите") поетът нарежда до попове, книжовници и всички останали "скотове", които треперят за живота си и нехаят за свободата на отечеството.
· Вяра в силата на народа сам да реши съдбата си- ,, … той (народът) оставял ралото и сърпа … хващал бащината сабя и с дружина вярна и сговорна отивал в Стара планина да мъсти за обиди от турци и чорбаджии.” (,,Народът вчера, днес и утре”)
· Убеденост в по-нататъшното свободно развитие на народа-,, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое няма нищо общо, и ще видите как той ще се устрой.” (,,Народът вчера, днес и утре”)
· Страстна любов към свободата и независимостта (омраза към подтисничеството и робството) готов да поеме пътя на борбата, защото всеки има правото да бъде свободен, да живее пълноценно, да бъде щастлив.Жертвата не е безсмислена- ,,Умрях сиромах за правда , за правда и за свобода”.(,,На прощаване”)
· Човекът, осъзнал своето място в живота, посветил себе си на върховния идеал-свободата.
Човекът, приел борбата като даденост на търсещия и непокорен човешки дух.
И да е купен съдията, важното е да играеш
|
Малко теми по литература...
(загадката)
