|
Предлагам тук всички да разказваме ежедневните си срещи с дърти педерасти и тъпи курви в (русенския) трафик. Който може и иска, да придружава разказа си с регистрационни номера.
Говорим за велосипедисти, пешеходци, автомобили, тролеи, камиони, каруци и каквото още ви хрумне и най-вече за премеждията си с тях.
Задръствания, натоварени улици, смотани светофари и малоумни катаджии... абе всичко, свързано с транспорта.
Аз ще започна с най-прясното, а по-нататък ще разказвам и по-стари истории.
Днес около 18:30 карах колата на баща си - 15-годишно комби - докато той седеше на дясната седалка. Казвам го, за да е ясно, че стилът ми на каране е бил съобразен с неговото присъствие и не съм дразнел останалите учатници в движението, както може да се допусне че евентуално правя, когато съм сам.
Та карам си аз по Липник по посока КАТ и след светофара на Олимпа в средната лента с 45-50 и на лявото ми огледало изниква нещо голямо. Автобус. Абе нямам навик автобуси да ме изпреварват, ама отидох в дясната част на моята лента да му направя място на човека. Винаги така правя, като ме изпреварват. Може да кара бързо, иска да кара бързо, по-добре да се постарая да е безопасно, доколкото мога, отколкото да се правя на интересен. Хуу, ама тоя пич ме изпревари, наду клаксона и ме сви, навлизайки доста аграсивно пред мен в моята лента. Аз не му останах длъжен и надух прегракналия фордовски клаксон.
Тук е моментът да спомена, че автобусът беше на Ованесови, които се прочуха зле с издънки с пияни шофьори.
На следващия светофар автобусът след цялото ръчкане ме чакаше. Червено... Спрях до него и на зелено си заминах напред. Добре де, ама пусти светофари. Дойде нов и там автобусът спря зад мене. Спря е силно казано, щото бавно-бавно приближаваше изнервящо много. И понеже никак не обичам някой да ми диша във врата, реших аз да дишам и вкарах задна колкото да светнат фарчетата. Това поне го спря за момента. На зеленото изхвърчах и си заковах там на 50-60 в средна лента. Струва ми се нормално, не знам вашето мнение, но на лявото ми огледало, о, изненада, отново Р5116РР нараства бързо. Този път не си правих труда да му правя път и да се местя вдясно, ама тоя ме изравни, наду клаксона и ме натисна така, че ако не се бях изместил, със сигурност ме беше ударил. Това беше пред КАТ вече.
Е какво сега, айде някой да ме убеди, че няма корупция в КАТ. Такова дерибейсване се прави, когато се чувстваш недосегаем.
Та извеждам отдолу за по-лесна навигация:
Р5116РР, автобус на Ованесови.
|
Черни номера
