Ще се развълнува ли “синият Дунав”? / Градове / Русе

от Петър Николов

За разлика от нивото на река Дунав, което през зимата и лятото спада драстично, а се покачва неимоверно на пролет и есен, нивото на футбола по това голямо европейско поречие е спаднало отдавна и не се покачва през пълноводните сезони, напротив – стои си малко над кота нула, на футболен език казано “Б” и “В” група. Като започнеш от Видин та чак до Силистра.

Не са по-различни нещата и в речната столица на България – Русе. Откакто явлението ФК“Раковски” изгоря като комета и повлече след себе си създаването на редица фантомни частни клубове у нас, които не оставиха трайни следи във футболната ни история, Русе не помни футбол на ниво “А” група. Навремето футболната идея на няколко местни бизнесмени, наречена “Раковски” изяде по нечестен път мястото на традиционния “Дунав”, чиито спонсор Барбуков затъна в недоимък и заряза отбора, който изпадна за първи път във “В” група в близо вече 50 годишната си история, в която има и победа над Рома в турнира за Купата на УЕФА. От там започна и ходенето по мъките за този клуб и неговите привърженици. Отборът започна да се лута дълги години между “Б” и “В” група, фалита, лъжеспомоществувателите, оставките, протестите на феновете срещу алчните управници.

Оказа се, че “В” група не е дъното и през миналия сезон Русе изпадна пред угрозата за първи път откакто тази игра е дошла в града да няма мъжки представителен футболен отбор след разпадането на ПФК “Дунав” АД, който е в процес на ликвидация. И безпрецедентното щеше да се случи, ако не бяха група футболни деятели, които начело с кмета на града поставиха ново футболно начало като учредиха нов ФК с името “Дунав”, само че не по търговския закон, а по закона за юридически лица с нестопанска цел, макар и да тръгнаха от футболната нула – “А” регионална група. Набързо сглобеният състав от опитни и млади играчи спечели Купата на Аматьорската лига още същия сезон, надигравайки по пътя си, макар и също изпадналите в немилост от футболната действителност, но далеч по обиграни състави на третодивизонните Янтра(Габрово) на полуфинала и Сливен на финала, които заедно с Дунав и тимове като Локомотив (Горна Оряховица), Етър, и Ботев (Враца) бяха част от някогашния футболен елит на България.

Тази година “сините” от Русе обявиха новата си цел – влизане във втория професионален ешалон и в първите шест кръга в “Североизточната” В група постигнаха шест победи. Както се казва апетитът идва с яденето и от ръководството на клуба в лицето на президента Севдалин Петров заявиха, че няма да позволят отборът да губи от посредствени тимчета и при първи колебания на треньори и играчи, ще предприемат твърди действия, нещо което отдавна е позабравено – да градиш манталитет на победител.

Много от утвърдените като местни футболни деятели хора са свикнали да си живуркат, стига да получават възнаграждения, макар и мизерни за футболните ни стандарти, в резултат на което са изостанали на години в това, за което си мислят, че стават – да организират функционирането на един отбор, така че да върви напред. Нещо повече - използат остарели методи и са далеч от съвременното развитие на футбола, което означава технологии, култура, авторитет, професионализъм, мислене в перспектива и не само футболни умения в този ред на мисли. Липсата на качествени ръководни кадри в град като Русе може да се преодолее само чрез подмладяване или внос отвън на хора, които няма да се изприщват от страх, когато местните посредници им прозвънят да уговорят мач, обикновено във вреда на Дунав и русенския футбол като цяло. И слава богу, че известни с продажния си нрав хора са аут от стадиона в квартал “Здравец” за много дълго време или поне докато там са свекърът-президент Севдалин Петров и зетят-играещ треньор Енгибар Енгибаров. Шуробаджанашка работа, ама хубава. Футболни, неопетнени хора, с добро име във футболните среди, усетили дисциплината и организацията на немския клубен футбол и най – важното, имат желанието да пренесат видяното в “Дунав” с една ясна концепция: да се печели от футбол като се развива един клуб. И така за една година отборът постигна завидни успехи не само при мъжете. Юношите старша-възраст заеха трето място в миналогодишния турнир за Купата на БФС, като на полуфинала дори победиха носителя на Купата Левски(София) с 1:0 в Русе, въпреки че отпаднаха, а някои от по-младите формации се добраха до участие в републиканското първенство.

Надеждите за завръщането на “Дунав” в голямата игра обаче са свързани с новите членове на УС на клуба, а именно “Приста ойл” и “Мегахим” – фирми с безспорна репутация в национален и международен мащаб, както и “Екон 91”. Te все още опипват почвата във футбола, но дават ясни индикации, че са готови да се намесят по-сериозно във футболните дела, ако “Дунав” докаже с игра и поведение, че това е новият отбор на Русе. Засега “сините” разполагат с необходимите средства, остава само да ги оправдаят, тъй като бюджет от около 150 000 лв. за В група не са никак малко пари. С финансовата мощ на подобни спонсори “Дунав” може да се чувства спокоен в “А” група и да даде поредното доказателство за поговорката, че където е текло пак ще тече. А съставът и в момента не се нуждае от коментар. С трима защитници с голям опит в професионалния футбол като Енгибаров (ЦСКА, Славия, Бохум), Памуков (Локомотив Русе, играл в ЦСКА и Марек), Мирослав Енев (Дунав и Етър), халфът Ивайло Кирилов (Марек) и нападателят Димитър Димитров е изградено стабилно ядро около, което да се обиграват млади състезатели, за които тепърва да се говори.

Създаването на един силен “Дунав”, подържан от няколко мощни фирми, със сигурност ще даде въздух за възстановяването на друг стар русенски отбор – Локомотив, който също беше пометен от липсата на пари и остави пустеещ стадиона в квартал “Тракцията”. Към Локото ще могат да се пренасочат по-дребните спомоществуватели, които имат желание да инвестират или просто да помагат на футбола. А там по традиция се раждат футболни таланти, които скорострелно поемат към големите отбори. От това ще спечели и Русе, и цяла България.