|
|
| Тема |
 ОТСЪДЕНА |
|
| Автор | CЪДБA (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 28.11.03 09:03 |
|
|
|
От 18 години сам на бял свит и кална се, нищо бяло не сам видяла.Ще споделя всичко от самото начало...Един месец преди да се родя родителите ми се развеждат.И аз оставам само с 1 родител.Понеже маика ми е била на 19 години и не е успяла да се справи с отглеждането ми баба ми поема моето вазпитание.БЛАГОДАРИА И с цялата си обич макар че вече не е между нас.Бях на 3 годинки когато маика се сабира да живее с прятеля си които излезе алкохолик.Постоянно пиеше и постоянно биеше маика пред очите ми.Тя милата нямаше смелост да се раздели с него и...посегна и тя кам алкохола.Аз прекарвах повечето време при баба която много обичам макар че ни напусна вече...Една вечер, такмо бях наваршила 6 годинки маика ме сабуди с крясаци че баба умира....Аз изпаднах в шок какво щях да правя без моята прятелка и баба какво?Слава богу успяха да я спасят но остана на легло нито можеше да яде сама нито да става сама дядо и маика поеха гледането и.Една година по касно на вуичо ми му се ражда син.Понеже родителите на жена му не приемаха нашето семеисто, постоянно имаше скандали в кащи и....побоища.Когато трагвах за училище маиката на вуина ми варвеше след нас с маика и крещеше-''чумата да ви трасне теб и детето ти''Аз винаги пачех....Но слава богу нали всичко се враща полувин година след това тя заболява от рак и умира.Сажалявам че го казвам така сигурно ще кажете че сам някакво чудовище но аз наистина не обичах тази жена.Както и да е!Бях на 10 години когато откриха на леля ми болеста на Ауцхаинер умартвяване на мозачните клетки.Направиха и много опаснаопераця но слава богумина успешно.Криехме от баба защото щеше да се разболее още повече.А леля ми която има дете на 6 годинки все плачеше милата как да му саобщи че е много болна.Е слава богу уж всичко се оправи.....но както казват хората затишие пред буря.Бях на 13 години когато една сутрин станах и до мен лежеше баба...Нито мардаше нито приказваше....а бяхме само двете в кащи и щеше да ме учи как да годвя....но засажаление беше заспала вечня си сан а беше толкова добра какво щях да правя без нея какво?Гушках я целувах я молех и се да се варне та тя беше единственя човек коитоме обичаше толкова много и които ме разбираше, защото от както навлезнах в пубертета с маика постоянно се карахме.Но тя си отиде завинаги....Аз небях на себе си неможех да уча нищо не можех да правя и маика реши веднага след като свар6и учебната година да ме заведе на море за да може да се оправя малко.Е и тази мака отмина.От както баба почина между мен и маика отношенята се опанаха имахме постоянно скандали гонеше ме наван биеше ме даржеше се много лошо кам мен.Стана една строга маика не ме пускаше да излизам промени се.Хвана си прятел които дядо и вуичоне го одобряваха и тя с него ходеше по хотелите а наи-лошото беше че ме водеше с тях.Но в един прекрасен ден се разделиха.Тя отново се промени отдаде се исцяло на мен.Бях на 15 когато тя реши да замине за чужбина и наистина по-оправихме си положението.Аз останах на вуичо, вуина и дядо.От тук започнаха и моите проблеми.Намерих си гадже за парви пат в живота ми, но трябваше да крием от маика защото както споменах тя ме даржи много строго.След 6 месеца с това момче ние скасахме защото просто неможеше да продалжаваме мен ме пускаха всеки ден от 5 до 7.30 часа и тои се дразнаше.Но какво можех да направя като имах строги родители???Един месец след нашата раздяла аз отново си намерих прятел които искаше само едно от мен да ми баде парвя и ето че наистина ми беше парвя.И един ден след като спа с мен ме заряза аз толкова исках да ме обича....но го преживях.Една седмица след това аз отново небях сама.Но какво да ви кажа получи се сащото както и с парвя.......Така след някоко по точно доста несполуки аз бях с разбити нерви.Нашите саобщиха на маика и тя ме взе в чужбинапри нея.Понеже похарчи много пари и не можехме да си плащаме наема аз започнах работа в един хотел като чистачка.Казвам го защото няма нищо срамно в това.Но макар и че бях вече на 16 години и половина и работех искарвах си пари маика продалжи дами определя колкода сепребирам като закаснеех след работа имаше скандал...и така и до днес.Дните ми минаваха а аз нямах никои до мен нямах прятели....Една година претои и реших да се прибера в БГ за 4 месеца.В началото не исках да стоя защото бях загубила всичките си прятели но в едипрекрасен ден аз срешнах Х.Момчето което ми показа как да живея.С него много се обичаме наистина мечтата ми се сбадна срешнах човека на живота ми.Бяхме заедно постоянно.Водеше ме на всякаде и в един прекрасен ден ми предложи брак.Наистина много исках да се омажа за него нобях много малка.Е все пак тои остана до мен.Ето че доиде и проклетя денв които аз трябваше да се варна отново тук.Садбата отново ми изигра гаден номер.Заклехме се че ще се оженим когато се варна.Вапреки че ще направя всичко вазможно да го взема тук примен макар че маика смята че сам прекалено малка за да живея с маж.Затова за момента немога нищо да направя.Искаме да сме заедно но нито може тои да доиде нито аз да се варна.Оичаме се и ето вече от 30 дни не сме се виждали.....а още колко ще минат така......ние потдаржаме вразката си макар че сам сигурна че разтоянието ще ни отчужди.И знам че ако се разделим аз повече никога няма да бада сащата.Но няма и да го садя тои има право да синамери някое момиче ....аз замомента нищо немога да му дам освен лиубовта си но тои казва че е доволен и на това.Но аз знам че това е много време и разтоянието е голямо........ето вижте хора какво е живот някои ако иска да ми пишенека го направи.Наистинами олекна толкова далго го пазих в себе си.......
| |
| |
| 
|
|
