Да се твърди, че населението е манипулирано единствено в БГ е, меко казано, абсурдно. Освен това, след като казваш, че народът е манипулиран, остава въпроса кой го прави и с каква цел. Не са ли това именно тези елити, на които с такава готовност ти (и някои други хора) са готови да предадат властта и да премахнат демократичната форма на управление, защото именно чрез подобно манипулиране елитите са реално управляващите в една, поне на хартия, демократична страна. Така че ние пак си имаме управление на елита, поне на практика - нещо срещу което ти хем роптаеш (като гледам писанията за лобита, купуване на колонмилиметри и т.н.), хем призоваваш в същото време към елитокрация. И тук възниква въпросът - какъв да бъде елитът, който да управлява. И аз си мисля, че един просветен диктатор би управлявал по-добре, само че въпросът е, че повечето хора си имат различни представи за това какво би представлявал той. И ако някои си го представят като Пиночет, други си го представят като Кастро. А вярвай ми - ако управлението на страната е поверено на такъв елит, какъвто аз искам и си представям, на теб никак, ама никак няма да ти хареса.

Та няколко думи за референдумите. Предимството на пряката демокрация, за разлика от представителната, е не само формата на управление, но и това, че се избягва гласуването за "пакетни" решения, каквито са платформите на партиите. Да речем, че имаме две партии, които дали поради традиция или поради финансови ресурси, са единствените, които имат реалната възможност да бъдат парламентарно представени. Нека ги кръстим Партия "А" и Партия "Б".

"А" има като платформа:
1. Понижаване на корпоративния данък.
2. Прехвърляне на осигурителната тежест от работодателя на работника.
3. Браковете между гейове са разрешени.

"Б" има като платформа:
1. Повишаване на корпоративния данък.
2. По-голямата част от осигурителната тежест пада върху работодателя, а не върху работника.
3. Браковете между гейове са разрешени.

{всичко това е напълно произволно - просто искам да се види предимството на референдумите}

И така, да речем, че на повечето хора - било то работодатели, било то наемни работници - не им харесва гейовете да се женят помежду си. И, примерно, се появява някаква партия, която усеща масовите настроения и излиза с платформа, главното в която е да не се дава законово право на гейовете да сключват брак помежду си. Нека това е Партия "В". "В" има, освен всичко друго в платформата си и точки 1. и 2. от програмата на "Б". Така ако аз съм един наемен работник и не харесвам обратните, най-нормалното нещо би било да гласувам за "В". Само че в същото време осъзнавам, че "В" е нова партия и е много малко вероятно да прескочи бариерата, която ще я вкара в парламента - най-много да отнеме гласове от "Б" и така да даде победата на "А". Затова гласувам за "Б", защото макар и да не харесвам гейовете, още повече пък не ми харесва да плащам всичките си осигуровки сам.
Подобни страхове карат работодателите да гласуват за "А", ако и да не са в подкрепа на браковете между хора от един и същи пол.
И така, даже и 90% от населението да е против дадена политика, тя става част от законодателството. Просто защото е част от едно пакетно решение и хората ще изберат този пакет, който им харесва повече (или пък е по-малко недолюбван от тях), макар и да има в пакетите неща, които не се харесват на болшинството. Именно такива проблеми могат да се преодолеят чрез въвеждането на референдуми.