|
|
| Тема |
 Писмо |
|
| Автор |
Алената Буква (прозрачна) |
|
| Публикувано | 11.08.13 13:51 |
|
|
|
Всичко, което съм чувствала ще бъде забравено.
Аз съм млада и глупава. Хората на това разчитат. Да си правилен. Да си в бон тон. За опазване на всеобщия мир и благина. Кроткина. Няма такава дума, но пък е в синхрон на очакванията им. Онзи ден написах "Ще плюя върху вашите гробове". Фурор. Вулкан. Ужас. Изтръпване по клавиатурата, мяу- бау, възмущение. Възмутени са. Малко да им разчупя статуквото. Да ги развълнувам тези души. Да видят, всъщност какво е писал автора. ("Ще плюя върху вашите гробове" , Борис Виан, "Фама", 2003) Никой не разбра. Съжалих ги и им казах.
Харесва се, не се харесва. Едно и също всеки ден, едни и същи приказки, жестове, емоции . Един и същ хаос. Една и съща суета. От толкова повтаряне и претъркване, накрая всички ще изчезнат.
Използват едни и същи думи. Повтарят си чувствата. Всеки ден е като вчерашния и щипка чесън. Чесънът си е направо деликатес за сърцата им. И мозъците.
...Липсваш ми. Не ти, като ти. Картината за теб. Онази, в която те виждам теб. Порицаваш ме. Разказваш. Любовта ти е прекрасна. Вълнуваща и разтърсваща. Като Ментос в Кока Кола. Избухваш и се пениш. Супер.
Повтарям се с тази носталгия, но обичам да си спомням.
Ще плюя на собствения си гроб, когато умра. Обещавам ти.
Не хленча. Отегчена съм. Иначе животът е прекрасен, както винаги. С таратор. А и нещо не ми се спи. Мисля си за ...
Напоследък нещо друго ме обзема. От няколко месеца насам. Откакто се върнах. Чувствам, как загнездва в мен, бавно и постепенно пуска корени, разцъфва, узрява ...
Представям си, как тръгвам по Камино. 800 км. Само аз.
Хората го правят, за да откриват, каквото са тръгнали да откриват.
Аз нямам нужда от това. Пречистване от себе си.
Това е път на освобождението. Път на много пътища. Вълшебен. Искам да го измина. Обувки, тениски, клин. Суичър. Гащи. Вода. Удобна раница. Аз. Никаква суета.
Нищо повече.
Само аз и идеята за оцеляване със себе си. Ще се гледам в очите и ще искам да се самоизям. От глад, всичко да приключи. Само си представи. Мога да умра.
Ще ме е страх. Най-вероятно е от това да загина. От собствените си страхове, които както знаеш са глупави и наивни. Които не биха допуснали да тръгна по този път.
Парадоксално.
Камино, пътят до Сантяго де Компостела.
Ще го измина.
Ще видиш...
| |
| |
| 
|
|
