Когато бяхме деца...

...имаше ваканции, прекарани на село - и то още не от първия ден, а едва ли не от първия час на ваканцията. Щом удареше за последно звънецът, нашите ни натоварваха на колата и ни "експедираха" там. Беше на петнайсет минути път от нашия град.
...и там сутрин имаше ранно събуждане от селски звуци - надвикващи се птички, кукуригащи петли, дрънченето от чановете на овцете и козите, които отиваха на паша.
...имаше поляна, покрита със сняг през зимата, и обрасла с лайка през другото време от годината.
...имаше малка сладкарница с евтини бонбони, които лапахме с шепи, без да ни пука колко са вредни.
...имаше домашни мекици, които "нападахме" с апетит, защото нямаше кой да ни изнася "лекции" колко е вредна пържената храна.
...имаше няколко черничеТова, което някога ми се струваше като огромна поляна, сега всъщност е просто проскубана ивица трева.ви и орехови дървета, чиито плодове беряхме и се омазвахме до ушите... и беше хубаво.
...имаше безумно вкусни дини и пъпеши, на които не можехме да се наститим...

Сега къщата на село още си е там, майка ми и баща ми още отглеждат зеленчуци в градината... но старите орехи вече ги няма. Няма ги и орехите, и черниците - някой реши, че пречат, и ги отсякоха. Хора почти не са останали, дори аз ходя там само по няколко пъти в годината, макар че е толкова близо. Това, което някога ми изглеждаше като поляна, сега ми се вижда просто като проскубана ивица трева. Не ме "тегли" вече натам... отивам за няколко часа и бързам да се върна...
Но някои от хубавите спомени още ги има... и тази тема ми помогна да ги върна.






...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите