Предварително моля за извинение, че се намесвам.Поводът да го направя, е това:
"Обаче моята мнителност към религиозните си остана. хахаха Всеки един, с когото съм влязла в контакт го поставям на тест, който сам си зададе. И се оказва, че голямо разминаване между дела, думи и схващания има. Толкова много се стараят хората да се замаскират и от себе си и да се изкарат много духовни, а са такива лъжци на дребно."

Хем съм съгласна, хем не. Смятам себе си за вярваща в рамките на нормалното, и се старая да спазвам моралните правила и Божиите заповеди, да не вредя на никого и да съм полезна с каквото мога. Но винаги съм изпитвала подозрение към хора, които парадират с религиозността си и обясняват колко силно вярващи са и как, видиш ли, другите, дето не говорят нонстоп за Бог и религия, са едни заблудени души. /Това лично на мен са ми го казвали, и то ми го е казвал много млад човек, почти дете/. Това, с което не съм съгласна обаче, е да се поставя знак на равенство между духовността и религиозността. За мен духовността е свързана по-скоро с това, да си отворен към света, да възприемаш нови идеи, нови мисли, нови неща, да научаваш по нещо от всичко около себе си, да можеш да се наслаждаваш на хубавото около теб - и природното, и създаденото от човека; духът ти да е готов за нови възприятия, да си жаден за нови неща. И да умееш да възприемаш света около себе си по всякакъв начин, с всички сетива, с душа и сърце. Другото е... просто религиозна вяра, която е нещо прекрасно, когато е искрена и не се натрапва на другите.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите