Една маргаритка, две маргаритки, три маргаритки... апчихххх. Ух, че ме гъделичка и кара да примижвам от удоволствие. Погледнах отново маргаритките и си представих, че са закичени на една точно определена глава. Въздъхнах, а сърцето ми вече минаваше отвъд планината в галоп. Тревата прошумоля точно над главата ми. Стреснато се изправих като по команда и бързо оправих плитката. Беше нашата коза. Татко я беше пуснал, знаейки, че се мотая около къщата. Приседнах отегчена, а погледът ми се заби в полите на планината, които бавно се извиваха току пред погледа ми, ширнал се надалекооо, надалекооо. Въздъхнах, после поех дълбоко въздух, за да потисна стягането в сърцето. Извих глас в кръшна песен. Баба ми казваше - не слушай сърцето, чедо, слушай песента и се опитвай да я последваш в пътя й, тя ще ти покаже пътя. Бабини работи. Но идваха при нея от селото и околността да бае на неспокойни деца, да разговарят с нея по наболели проблеми. Беше мъдра жена. Спокойна. В присъствието й забравяш всичко. Всичко отминава, чедо, както водата, която сега мие камъните по брега, така и грижите минават и заминават. След лошото иде добро, след мътната от пороя вода иде бистра. Блага жена беше баба Кръстина, блага и мъдра. Не щеше иманета, искаше да събира внуците си поне веднъж в годината, да ги нагости, па да им се порадва, пълнейки душа и очи до следващата година. Тая година никой не отиде, а тя даже агне беше опекла. Отиде си след няколко седмици от мъка по стареца си и от самота. Сега бабината къща е само бурени и спомени.
Стара къща, която е като картина нарисувана с потта, желанията, труда на няколко поколения от рода. Мазилката е оформила няколко ненаредени пъзела върху фасадата, които настоящите наследници не искат да наредят. Старите гърнета се въргалят в буренака до черешата. Когато пристигнах, портата висеше на една панта, а призраците от едно отминало щастливо детство нахлула в главата ми, опитвайки се да разсеят тъгата и мъката. Сетих се за стария Герак като първообраз на дядо. Някогашните подредени като картинка навеси, в които баба гледаше пиленца, пуйчета, патета, където магарето и кравите съжителстваха в мирен сговор, са срутени от безразличието, липсата на мечти и упадъка на селото. Голям двор, който навява на селски гробищен парк и стари дървета, вече ялови от липсата на живот. Само баба, която не можеше да напусне мястото, което е погълнало целия й живот. Остана и си отиде. Чужд човек я изпрати. Мъката й беше да ни събере за последно. Направи го.

Редактирано от Caра на 31.10.12 16:43.