|
Изразът е зает от един филм за Седящият Бик и края на 19 век, когато, със смъртта на тази емблема, настъпва и краят на "Великата култура на равнините".
Буца в гърлото не е задължителна, но в момента или по-точно още в края на "Бай Тошовото време" започна и тече подобен процес и у нас.
Бучката не е задължителна, тъй като вечни неща няма, ако не броим Вселената, макар и за нея да не е сигурно.
В случая визирам конкретно най-общо културата, в смисъла на историческа съвкупност от модели, традиции, обичаи и всичко свързано с тях, целият "тероар" на една общост, не култура, в смисъл на начин на поведение и възпитание.
Наричам я условно "Северозападна Винарска Култура", тъй като "винената" компонента е, ако не най-важна, то тъй да се каже "структуроопределяща" за ВКР( нищо общо с познатото на моите набори и около и над тях съкращение!). Без кулинарната част, обичаите, приказките и т.н. Културата на Равнината би могла да съществува, макар леко видоизменена, без Виното - не, тя би била друга, различна коренно от "себе си".
Темата е толкова обширна, че няма описване докрай, но ще поствам, когато имам време и желание, както и импулс, тук.
Нямам нито нужното образование, нито знания за да обхвана частта на Равнинната, която касае примерно носиите, а и колкото и парадоксално да звучи, те изобщо не са главното. Дори когато тази култура достига разцвета си, през втората половина на т. нар. "Зрял социализъм", старите носии са декор на разни ансамбли и показност, никой вече не ходеше/ходел облечен така. Последно си спомням прабаба Йоана, която по празници обличаше везана бяла риза и дълга плисирана(това ли е изразът?) пола с престилка отпред и празнична "марама", забрадка. Но спомените са откъслечни и смътни.
Още повече, Великата Култура на равнината НЕ Е етническа: тя включва голям брой влашки села, но и много български, включая и уникалното Ново село, разбира се, на срв. голяма площ най-общо от устието на Тимок до Лом или може би някъде между Лом и Козлодуй(за тази, източна плаваща граница не съм сигурен).
Отдалечавайки се от Дунава, тя губи основната си компонента: винено-лозарската и в полупланинските места и дори вътрешността, към Монтана, вече не се наблюдава във вида, който конкретно аз описвам.
Нямам намерение да споря с никого, но за протокола: да, лозя има навсякъде, виждал съм дори две асми в Гинци, но с увеличаване на надморската височина захарността намалява, вината са все по-нетрайни(в общия слуай!) и слабоалкохолни и настъпва доминация на ракията. Мнозина не правят разлика между културата на Виното и тази на Ракията, но тя е много по-сериозна, отколкото биха могли да си представят.
Ще я илюстрирам така:
Вино = мерак, пияч, табиет, задължително отлично мезе, веселост, хедонизъм, но в много умерен, не-краен вид, наслада от живота след добре свършена работа
Ракия (И БИРА!- парадокс - факт!) = свинско напиване, алкохолизъм, пиянство, нетрезва преценка, всичко - със съответното поведение, често - и мързел. Не може да си "безработен" и да лочиш по цял ден бира в кръчмата или някое от "култовите" заведения и същевременно да си работоспособен в нужната степен, все едно за каква работа. Всъщност, точно подмяната на виното с горните питиета, особено второто, бележи началото на заключителните акорди на Великата Култура на Равнината. Тя загива. Все още не е изчезнала, ала това неизменно ще стане. Но за това - по-късно.
Да се върнем на същината, а тя е: Труд, по къщата, двора, на полето - много често неумерен, труд заради самия труд, нерядко вреден за здравето. Заслужена почивка с вкусно, истинско, домашно ястие, сготвено от някоя от старите или по-неактивни физически жени през деня, докато другите са "навън".
Неумерени, огромни празненства по случай сватби, кръщенета, заминаване в казарма(!) и дори помени преживе, правени от самия човек, все още жив и здрав за себе си, нерядко с по 50 -100 човека - това бе характерно за последното десетилетие на "зрелия соц".
Виното. Виното го има(ше) във всяка къща, в големи количества. Минимум тон, но най-добре тон и половина-два. Има десетки иронични разкази, почти винаги основани на хиперболизирани, но реални случаки, за това, какво се разбира под "много вино" във вътрешността на страната и в селата на Винената Равнинна култура. Малко странично уточнение: по този показател тя се родее само с някои села в най-хардлайн винарските общини и села на югозапад, както и в Тракия - най-вече Пловдив и особено Пазарджишко! Но за там нямам лични впечатления, затова не мога да коментирам встрани от това.
Парадоксът при винената култура: тя достигна масовия си разцвет през осемдесетте, малко след май-мракобесния анти-лозарски период, когато властта остави хората снай-много половин до един декар лозе.
Плачевно следствие на това стана масовото навлизане на американски лисичи и хибридни сортове, основно "светата лисича троица": Отел, Бял Отел(Ноа) и Виала. Заради МНОГО високата си родовитост, пектин и багрила, те се предпочитаха и частично изместиха в по-голяма или малка степен европейските ни сортове Памид и повече - Гъмза, тъй като позволяват производство на големи количества Петиоти(второ вино, "Втори Самоток", нерядко и трети...)
В последните десетилетия включването на тежката артилерия - Каберне и Мерло на страната на европейските си братски сортове малко подобри положението, но това, както ще видим, бе само временно.
Темата няма някаква "цел". Тя е носталгична, описателна и "мераклийска".
(явно че са частични, непълни, донякъде - неумели) опити за реконструкция на ястията, неразделна част от Великата Култура на Равнината.
, описания на едно истинско, "безхитростно"(уважавам езиците, които имат точна дума за неща, липсваща в други - но често е и обратно, разбира се!) .
А тук, в тази тема, ще пускам и истории или линкове към такива, несвързани пряко с горните две(макар твърде често нещата да са прелетени) ; )
Редактирано от Киро на 26.09.12 12:11.
|
"Великата култура на равнините"
( )
