|
|
| Тема |
 Да надживееш дърво |
|
| Автор |
Kuро ( ) |
|
| Публикувано | 06.04.12 22:32 |
|
|
|
Умира ми дюлята. Съвсем неочаквано. Малтретирам пет-десеткратно по-голямата и съседка, липата, от години(режа клони), за да и отворя пространство за слънцето. Имам 2-3 реколти страхотно сладко от нея, а в ръката си държа една от последните 3 дюлки от есенес...
Просто тази пролет, вместо стотиците весели листни фонтанчета, е изкарала спорадично едва 20-30 и колкото и да се опитвам да си внушавам, че може би ще се оправи...знам истината :(((
Като част от семейството ми е, едно от последните дървета на Баба - цяло лято ми прави сянка по обед, страхотно чадърче, а от август огромните и плодове ме перват оздравително по главата поне 2-3 пъти на ден, преминавайки под тях :)
Дали не се е обидила от последващите ми сквернословия?? Не вярвам, беше мъдра дюля...
Наистина няма да го приема току-тъй и още днес я включих на системи - поливане, пръскане, но...
Наистина е толкова неприятно, да си вече достатъчно опитен(стар, мъдър - задраскай ненужното) за да знаеш какво следва, въпреки самоуспокоителните опити за самозаблуда...
Не бях обръщал внимание, колко малко семки има тоя растителен вид - в тия огромни плодове по 2-3 само. Събрах 7 и ще ги засадя с наричане... всъщност от нейна издънка има една едногодишна млада и весела посестрима, но не знам доколко и дали ще ражда същите огромни еднокилограмови дюли като майка си... И кога. Ще има ли време, нали светът свършва скоро... Хубава вечер....
| |
| |
| 
|
|
