|
|
| Тема |
 За завръщането |
|
| Автор |
Дeнни (denny) |
|
| Публикувано | 18.01.12 10:08 |
|
|
|
на отдавна излезлите от живота ни хора... и за завръщането към старите неща.
Не, като казвам "стари неща", не искам да бъда погрешно разбрана. Нямам навика да си припомням стари несполуки или други лоши неща от миналото. Напротив, имам алергия към такова ровене в миналия събития. Но... от 2-3 години насам взех да се хващам, че се връщам към стари - най-вече детски - книги, възстановявам липси, препрочитам, за да си припомня какво ме е радвало някога. А сега по празниците ме потърсиха хора, с които не се бях чувала и виждала от месеци - не по моя вина. Днес беше върхът - потърси ме човек, когото никога не съм виждала на живо, но до преди 2 години поддържахме редовна кореспонденция. /Не, не е мъж, просто "задочна" приятелка./ Като видях съобщението днес, ми идваше да полетя. И това ме наведе на мисъл: изведнъж осъзнах, че с някои от новите си приятели /и тези в Скайп, и тези, с които общувам на живо/, се чувствам по-добре, и ми е по-интересно, отколкото с доста от старите.
Та... замислих се: това завръщане към старите книги, този стремеж към "попълване" на липсите дали пък не е признак на остаряване...? Какво ще кажете вие?
Редактирано от Дeнни на 18.01.12 10:12.
| |
| |
| 
|
|
