|
|
| Тема |
 Маркизът на Амбрала |
|
| Автор |
Нищо (непознат) |
|
| Публикувано | 18.09.11 01:20 |
|
|
|
Маркизът отвори прозореца, затвори очи и впери поглед в Прашното Кралство.
Копърката се гмурна под жълтото небе и скочи обратно в консервата.
-Ще ме целунеш ли? Ще стана пак твоята принцеса. Една малка целувка трябва само за да развали магията...
Маркизът отвори очи и видя. Видя километри пустота, безбрежни плажове, бели пясъци и зелени лагуни.
Видя живота си смачкан на топка и размазан върху гигантска черупка на костенурка. Видя всичко, което никога, никъде не можеше да направи.
Стана от престола, хвана шишето с глътка Левша на дъното, погледна всички ужасни предчувствия в очите и го изля в гърлото си.
После хвана Копърката с два пръста, каза и без думи, че никога не е обичал някоя както нея и безвкусно я глътна.
Три минути след полунощ вятърът нахлу в Прашното Кралство, отвори прозорците и влезе в стаите.
Цветята отвориха последните си пъпки, картините по стените се раздвижиха, а рибите по гоблените оживяха и отплуваха към океана.
Маркизът умря шепнейки името на Копърката.
В Прашното Кралство, където хиляда години нищо не се бе случвало и още хиляда нямаше да се случи нищо.Редактирано от Нищо на 18.09.11 01:34.
| |
| |
| 
|
|
