|
|
| Тема |
 Щрак |
|
| Автор |
Capa _ () |
|
| Публикувано | 05.12.10 11:47 |
|
|
|
Днес е един от малкото дни в годината, когато съм изпадала в състояние, много близко до идеалното романтично усещане за мен и света около мен.
Тихо ми е вътре, толкова тихо, спретнато и спокойно, че лицето ми свети, очите ми светят.
В такива моменти тялото ми е Уют, всяко лошо нещо просто минава през мен и се излъчва като добринка откъм гърба ми.
Правили ли сте някога нещо хубаво за някого без да очаквате нещо в замяна? Не, защото този човек Х няма възможност да ви върне жеста, а защото сте в такава хармония със себе си, че просто НИЩО не очаквате в замяна.
Състоянието се нарича безусловна любов, безусловен романтизъм, безусловност, на която не се радвам често, но когато ми се случи, просто се наслаждавам до следващия хубав момент.
Нещо като албумите със снимки-спомени. Никой не снима лошите си моменти, щраква само хубавите.
Сякаш имаш дистанционно на времето, с което просто прескачаш, разгръщайки албума, от един хубав на друг такъв момент.
Така съм и аз с моя безусловен романтизъм.
Отказвам да го анализирам, а просто го оставям да мине през мен до следващия път, до следващото такова невероятно усещане за хармония със себе си.
Като гледката от прозореца ми - студената планина, далечните й поли, запретнати, за да може да гази спокойно с черните си нозе в крехкия декемврийски сняг.
Декември ми се усмихна, романтици!
ой
| |
| |
| 
|
|
